Шанел №5 не би съществувал без алдехидите, а без употребата на хедиона Едмон Рудницка никога не би създал О Соваж. Това твърдение продължава да изненадва пренебрегващите факта, че употребата на синтетични продукти в парфюмерийното производство е широко разпространена. През 19-ти век химичният напредък води до конфликт с популярното схващане, че възпроизводството на търпеливо разработени природни хармонии е арогантно. И все пак, докато днес имената на Перкин, Тиеман, Бор, Дарзенс, Ружичка, Бланк и Буво са дълбоко забравени, благодарение на тези хора съществува модерната парфюмерия. Преди парфюмерийната химия да се утвърди, парфюмите са композирани от висококачествени, природни, естествени суровини, които са на стойността на самия парфюм. Блендерите просто смесвали ухания, според своята креативност. Пазарът на ароматите направени по този начин бил ограничен, поради тяхната стойност и с изключение на одеколоните и някои други екстракти, парфюмът се свързва с лукса резервиран за привилегированите класи.

От 1830 г., химици незапознати с парфюмерията, докато изследват природни аромати, първоначално успяват да изолират най-интересните елементи в есенциалните масла добивани от растения. Като гераниола – с аромат на рози, извлечен от цитронела, чрез метода на частична дестилация, а ментолът бил произведен, чрез кристализацията на есенция от мента. Тези субстанции са наречени изолати. След достигането на това първо ниво, учените са принудени да наблюдават, че много от ароматните компоненти на природните материали, не могат да бъдат изолирани, тъй като присъстват или в много минимални количества, или защото отделянето им струва много скъпо, както при ванилина, който се съдържа във ванилията. Чрез процеса на синтез, възпроизвеждат тези субстанции, като използват елементи извлечени от други растителни есенции. Изолирането на терпентин  от есенцията на бор, например спомага за получаването на терпинеол, използван в люляковите бленди.

Тези резултати окуражават учените да продължат с опитите за възпроизводство на тези вещества, като използват закостенели материали, като масла и въглища, по-рядко растения. Те постигат това, чрез синтез: фенил етил алкохол- дериват на бензена, наподобява нежния аромат на розите; бензил ацетат- дериват на  толуена, има аромат на жасмин; а салициловата киселина е използвана за синтезирането на кумарин- ново вещество, което изгражда пътя към папратовата група в парфюмерията. Без съдържание с просто възпроизводство на молекули идентични в природата, учените успяват да създадат изкуствени ароматни молекули, предпочитани от парфюмеристите. Това е началото на истинска революция, както откритието на нови цветове драматично променя живота на художника. Хелиотропинът става важен елемент във всички ориенталски композиции. Ванилинът помага на Герлен да създаде най-фините си парфюми. Със своето ухание на кожа и опушено, кинолинът осигурява вдъхновението за Шанелската Кюир дьо Руси. Топлият и дълготраен акцент на синтетичен мускус се използва като базова нотка в композициите, той е съвършения фиксатор. Йононът се използва за възпроизводство на уханието на виолетки. Накрая от редукцията на мастни киселини се произвеждат алдехиди, чиито силни, а понякога гадещи миризми, от самото начало, обезкуражават тяхната употреба в парфюмерията. Коко Шанел и по-конкретно нейния „нос“ Ернест Бо, първи се осмелява да ги използва в легендарния №5. Въпреки някои обвинения, че Ернест Бо бил щедро цапнат в ръката при употребата на алдехиди, и че този известен парфюм е създаден по случайност, успешният резултат създава семейство от аромати, трайни колкото самата парфюмерия.

От края на Втората Световна Война, хроматографията- процес, който идентифицира компонентните молекули на аромата, състава и тяхната вариативна пропорция- предлага изумителни възможности за изследване на молекули присъстващи с мимолетна следа в естествените природни суровини. Учените продължават да създават великолепни нови продукти, като хедион пивотал в О Соваж на Диор споменат по-рано, както и дамаскони в сърцевината на Ле Жардан дьо Багател на Герлен и Париж на Ив Сен Лоран. Откривателите се възползват все по-често от високо ценената техника, която им позволява да уловят цветен, дървесен или пространствен аромат на място и да получат вид генетичен отпечатък, чрез установяването на съставните молекули. Тази техника е практически приложима за цветя, все още неизползвани в парфюмерията, като орхидеите и глицинията, както и за пространствени парфюми, като уханието на гора или море. Също така, тя най-много доближава уханието до естественото зародилите се аромати, на всеки етап от тяхното развитие, нещо което не винаги може да се случи с есенциалните масла и абсолютата, чиито аромат често се различава от този на растението в природно състояние.

През 1952 г. великият парфюмерист Ернест Бо заявява че „Ние трябва да разчитаме на химията, за да открием елементи, от които нови и оригинални нотки могат да разцъфтят. Безсъмнено бъдещето на парфюмерията е в ръцете на химиците.“ След повече от половин век, по-късно, тези думи продължават да бъдат истина. Учените работят заедно с парфюмеристите, без да отхвърлят природата, а умело се свързват с нея.