Когато кожарите, изработващи ръкавици, парфюмеристите, аптекарите и химиците разбърквали ухания в своите магазини, тяхната репутация рядко се разпространявала, извън групата на редовните клиенти. Техните умения били възприемани, като занаятчийски, а клиентите им, най-общо смятали, че те са обикновени доставчици на ухания. Индустриализацията и неограниченото предлагане на парфюми, довели до увеличаване на енергията и престижа на техните създатели, като извадили няколко имена от анонимността на занаята и ги издигнали в категорията на творци и добри търговци.

Къщата Герлен e основана през 1828 г. от Пиер-Франсоа-Паскал Герлен и символизира този прогрес. Парфюмерист, нает от императрица Южени, с който Герлен спечелва репутация, която позволява на неговия син Еме, да създаде Jicky и от 1889 г. занапред, неговия внук Жак ще композира най-новаторските парфюми за времето си, като: Mitsouko, Shalimar,  L`Heure Bleue, Vol de Nuit и Après L`Ondée. семейната традиция на парфюмеристи е последвана от Жан-Пол Герлен, а 5-ти нос на Къщата и 1-ви извън фамилията Герлен е швейцарецът Тиери Васер.

Роден през 1874 г., същата година, както Жак Герлен, Франсоа Коти е един от ново дишащите творци-търговци. Първоначално, продавал своите парфюми в просторен секторен магазин, но след това, открил собствен магазин на площад Вандом, в Париж, изграждайки плодородно партньорство, с майстора на стъклото- Лалик, преди фалита на Уол Стрийт от 1929 г., който  рязко спира развитието на неговия бизнес. Освен L`Origan и Emeraude, неговото най-известно творение е Chypre, чиято бленда на базовите нотки била толкова оригинална, че създала ароматно семейство в парфюмерията.

Името на Ернест Бо се свързва с най-известния измежду всички парфюми- Chanel №5. Роден в Москва през 1881 г., той скоро сам си създава име в Рале, на руски парфюмерист с френски екстракт. След като е мобилизиран във Франция, по време на войната, той се завръща към своята кариера в Грас, и през 1920 г. произвежда две тестови серии номерирани от 1 до 5  и от 20 до 24 за Коко Шанел. Оригиналността на парфюмите се крие във факта, че той е първият парфюмерист използвал алдехиди, силно-ароматни синтетични продукти, а № 5 привлякъл вниманието на Коко. Ернест Бо създава и №22 и Cuir de Russie за Шанел, както и Soir de Paris за Буржоа.

Родена в Бордо, през 1909  г., Жермен Селие започва да учи химия в Париж през 1930 г. и става първата жена сред редиците на парфюмерийните-блендери. Тя се присъединява към парфюмерийната компания Рур-Бертран-Дюпон, където скоро изгражда своето име. По онова време, Рур, които произвеждат суровини, които продавали на парфюмеристите решават да се разраснат, като създадат своя собственост, готови за употреба, парфюми и убедят дизайнерите, да ги представят под тяхното име. Това били идеалните условия за Жермен Селие да развихри и даде свобода на своето въображение. Тя обичала, кратки, семпли формули, които превръщали парфюмите й в дръзки, разбираеми и малко резки. Тя била убедена, че правенето на парфюми е подарък, който няма правила и не може да се научи. През 1944 г.,  създава прекрасния Bandit, чувствено и животинско шипрово ухание с нотки на кожа, за дизайнера Робер Пиге. Нейната колаборация с Пиер Балмейн произвежда Vent Vert, първия парфюм със зелени нотки и чиято формула включва значителната 8%-на концентрация на галбан.  Нейния пламенен темперамент и страст към парфюмните композиции я разграничават от Рур и през 1946 г., тя става директор на компанията Eкзаром, където се снимали първите реклами на парфюми.  През същата година,  създава първия парфюм на Нина Ричи- Coeur Joie, красив, флорален алдехид. Множество, подобни, оригинални аромати следват: Jolie Madame за Балмейн /1953 г./, Monsieur Balmain /1964 г./ и няколко парфюма на Елизабет Арден за американския пазар.

Интересно е да се отбележи, че се изграждала лоялност, между парфюмериста и модиста, след представянето на нов аромат, както в случая с Андре Фрейс и Жан Ланван. Тяхното първо творение било My Sin /1925 г./, следван от Arpège /1927 г./, изискана смес на българска роза, жасмин, намек за портокал, момина сълза, орлови нокти, съдържащи се в черна сфера, която става бутилката за всички парфюми Ланван. „Парфюмите, както любовта, трябва мигновено да приковат жената“, споделя Фрейс, който произвежда и Scandal /1932/,  Rumeur /1932/ и  Prétexte /1937/.

Докато тези имена са познати за професията, и за добре информирани хора извън нея, парфюмерията е несъмнено единственото изкуство на 20-ти век, което запазва повечето от практикуващите го, в анонимност. От възможността се възползват следните, признати таланти: Aнри Алмeрас, създател на парфюма Joy на Жан Пату, както и на повечете парфюми Розин; Луи Арминжа, създател на повечето парфюми на Пиве; Морис Бланше, /Je Reviens, Sans Adieu за Уорт/; Жан Карл /Tabu и Canoé за Дана, Ma Griffe за Карвен/; и Анри Робер /Pour Monsieur и №19 за Шанел/.

Може би най-доброто определение за парфюма е направено от Едмон Рудницка– един от най-великите носове и автор на множество писания по темата:  „Хубав парфюм е онзи, който предизвиква „шок“, сензорен шок, който при първо запознанство раздрусва духа, следван от психологически шок, който издържа дълго, докато парфюмът бавно приема форма…Парфюмът е акт на поетична мисъл.“