Историята, мистерията и романтиката на парфюма са привличали и очаровали въображението на жените и мъжете, от както свят светува. Старият Завет на няколко пъти разказва за ароматите и най-вече за употребата на тамяна. Впрочем, думата „парфюм“ /perfume/, от своя страна произлиза от латинското „per“, което означава „през“ и от „fumum“, което означава „дим“. Още от древни времена, или по-конкретно, с откриването на огъня, човекът използва аромати и ги смята за божи дар. С изгарянето на ароматни масла и дървесини, хората изпращали, своите уханни молитви и послания към небесата – единственият начин за божествена комуникация. С нанасянето на ароматни масла и балсами Древните Египтяни, почитали своите богове, /фаворит е тамянът/ и вярвали, че парфюмът, нанесен върху тялото, ги прави по-божествени, което обяснява ритуала на балсамирането. Парфюмирането става съществена част, едновременно от религиозната церемония и разкрасителния ритуал, както и признак за социална принадлежност.  Гърците се завръщали от своите пътешествия с нови аромати, докато се смятало, че Древните Римски парфюми притежавали медицински свойства. През Средновековието, парфюмите пристигащи от Изтока, често водели към похотливост и разгаряли страстите, поради което църквата ги анатемосва. Със създаването на стоманени аламбици и с перфектни дестилационни техники, Арабите и Персите стават неоспорими майстори в употребата на аромати.
През шестнадесети век се слива копнежът по италианските кожени ръкавици и тайните формули на италианските химици, за да започне и новата мода: на италианските, парфюмирани ръкавици. Въпреки, че средновековната висша класа се къпела редовно, тази практика била изоставена по време на двата века след Ренесанса, а парфюмните продажби се увеличават значително, поради нуждата от прикриване на неприятните миризми.
През седемнадесети век, цибетката и мускуса били на мода, докато предпочитанията за сладки, цветни и плодови ухания се появяват по време на Просветлението. Фризури, парфюми и грим са в разцвета си. По времето на Наполеон, след 1789 г., с установяването на Френската Република, се открива романтичната ера на жените, желаещи деликатни аромати, които да отразяват тяхната същност. Съблазняването била ключовата нотка през осемнадесети век, когато употребата на аромати във Версайския дворец достига нива на натравяне и налага парфюма, като моден аксесоар. Всъщност, от тогава, говорим за жертва на модата.  Съвременната парфюмерийна индустрия започва да се формира в периода между 1860 г. и 1900 г. По това време съставките на първия синтетичен парфюм са представени, а изкуството на смесване на множество нотки, за създаването на нови ухания, добива популярност. През 1900 г. светът на ароматите посреща нова епоха- „Бел Епок“, а парфюмите стават продукти на лукса с престижни имена и красиви флакони. Коти и Лалик, преобръщат възприятието за ароматите, като оставят наследство за възприемане на парфюмерията, като неразделна част от модния и луксозен бизнес.  Парфюмната манифактура в индустриални количества се ражда в Грас, Франция и се утвърждава, като център на този разцъфтяващ бизнес.
Луксът и прогресът са отличителни белези на съвремието. Парфюмът продължава да  бъде символ на елегантност, но получава привилегията да бъде световно изкуство, както и безкрупулна арена за търговия.
С интересни факти за производството, съставките, носовете и големите парфюмерийни къщи ще се запознаем в следващите статии.
Ще ви разкажа уникални, ароматни истории затворени в бутилки.
Ще си говорим не за парфюми, а за емоции и усещания, за фините детайли от живота и уханията.
Ще разгледаме новите предложения на парфюмерийните и козметични марки, за да изберем най-добрите попадения за сезона, които заслужават цената си и за да се предпазим от прекалено „препудрените“, комерсиални предложения и загубата на самочувствие и средства.