История
Маракеш – градът на седемте светии и четирите цвята: синьото на неговото необятно небе, охрата на неговите стени, зеленото на неговите палми, бялото на Атласките заснежени планини; беше създаден през 454 година по хиджра /ислямския календар/ (1062-1063 г.).
Изборът на мястото за създаване на град принадлежи на Абу Бакр, но основаването, както и изграждането са дело на Юсеф Бен Тачфин- първият владетел на династията на Алморавидите.

По време на царството на синовете на Юсеф Бен Тачфин, който са по-привлечени от мюсюлманска Андалусия,  Маракеш бележи икономическо, но най-вече културно и духовно развитие. Занаятчии, архитекти и творци пристигат от мюсюлманска Андалусия и помагат за построяването на джамии, дворци, медераси /университети/ и други обществени сгради, както и девет километрова крепостна стена, която опасва града, за да го защитава. По стената е имало около петнадесетина порти, от който най-известните, които все още могат да се видят са Баб Дебагин, Баб Ел кемис, Баб Дукала.
Ако Алморавидите се свързват повече със сътворяването на  Маракеш и неговото оживление, като търговски и интелектуален град, то тяхното архитектурно  изкуство устоява на времето и най-вече на техните последователи: Алмохадите.

Династията на Алмохадите превзема Маракеш след дълга, девет месечна обсада. Тя внася първия нов и значителен елемент- обявяването на Абд ел Мумен за принц на вярващите, като по този начин  прекратява „Подчинеността на Източния Халифат”. Принцът продължава завземането на Андалусия и ислямизацията, дори в най-отдалечените покрайнини, построява на свой ред, джамии и дворци, като въвежда андалусийския архитектурен стил.
Маракеш за втори път е столица на царство, което  новата династия ще разшири, но най-вече ще преустрои.
Из между паметниците, които сътворява Абд ел Мумен е Кутубията, построена през 1158 г. с  минаре от 77 метра, което и днес се извисява над целия град. Това е най-голямата джамия в Африка. Нейното име идва от думата „кутуб” /книга/, защото тя е била построена в квартала на библиотеките и може да събере 25 000 човека. Известни са и басейните на Агдал  и Менара, както и многобройните градини, които по-късно ще се превърнат в „безценно културно и екологично наследство”.
След смъртта на Абд ел Мумен, неговия син Абу Якуб го наследява. Той управлява в продължение на шест години. Млад, силен и ерудиран, той знаел как да ръководи Империята с мъдрост и да й осигури просперитет.
По време на Алмохадите, мароканското творчество и архитектура започват да се разграничават спрямо останалия мюсюлмански свят. Тяхното творчество е било великолепно, но за съжаление много малко от техните дворци и творения са запазени, най-известните, от които са Жиралда  /Севилската  Катедрала/, Кутубията в Маракеш, джамията Тин Мал в покрайнините на Маракеш.
По време на Алмохадите, Маракеш се превръща в голям Източен метрополис, който се разпростира на територия от приблизително 600 хектара, разделена на две зони, доста различни една от друга- кралска част и медина.
Междувременно, в този период можем да говорим за появата на затъмнение с пристигането на Меринидите на власт. Те наследяват Алмохадите  и преместват политическия център на империята във Фес, където изграждат управленското седалище на страната, а Маракеш загубва ролята си на столица. С това започва упадъкът на страната. Въпреки това, Маракеш продължава да бъде голям търговски и стратегически център, но загубва ролята си на интелектуална столица, за сметка на Фес. Чак по времето на Саадите започва новия просперитет на Мароко, те спасяват града от разруха.
Ахмед Ел Мансур, техен предводител, възстановява реда в страната, изпраща експедиция в южната част на Мароко, превзема Тамбукту през 1591 г. и обсажда целия регион до река Нигер, от където донася несметни богатства, които му осигуряват титлата Ахмед.
На Ахмед Ел Мансур Дахби – Златния дължим  двореца Ел Бади, истинско съкровище, осеян в благородни материали доставени от Италия, Ирландия и дори от Индия; мавзолеят обединява под своите куполи крале, кралици и принцеси от династията на Саадите. Джамията Баб Дукала обединява множество библиотеки както и тази на двореца с безценни творби.
През 1956 г., завръщането от заточение на крал Мохамед V  е отпразнувано в Маракеш и цялата страна. Три години след неговото завръщане и независимостта на Мароко, той организира „Национален Фестивал на Популярните Изкуства” в Маракеш. Поле за културна изява на различните географски региони в Мароко.
Крал Хасан II, баща на Мохамед VI – настоящ крал, възобновява необходимостта за запазване на мароканското изкуство във всичките му форми.

Днес, населението на Маракеш, наброява около 930 000 жители, обитаващи територията от 230 кв. км, разделена от 10 километрова стена, на две части- историческа и нова.  В съседство до старата медина на града, се намира превъзходният хотел Ла Мамуня. Истински рай за туриста, който иска да се наслаждава на живота! Специално за вас, отварям вратата на любопитсвото и ви потапям веднага във виртуално пътешествие из хотела. В следващата статия, ще ви разкажа именно за него:за историята, вкусовете, спа терапиите, черния сапун, уханията и екстрите, които ще ви донесат усещането за пълна наслада и задоволство на сетивата.  Ще спрете да съществувате, за да започнете да живеете!
Добре дошли в Маракеш и Ла Мамуня!