Историята на декоративната козметика, започва още от древността. Поколения наред, мъже и жени са изпитвали нужда да рисуват лицата си.  Думата „козметика“ има гръцки произход и произлиза от думата „козмесис“- разкрасявам, разхубавявам. Древните хора са рисували лицата си с растителни бои, за да измолят благодатта и милостинята на Боговете. Най-търсените и използвани цветове, били белият /креда, тебешир, вар/ следван от гамата на охрата – от жълто до портокалово и червено. От както свят светува, познаваме маскировъчния грим, ритуалните татуси в тинейджърска възраст в някои племена, йерархичния грим, който отличава вожда или показва социална принадлежност. Още в първобитните племена, била наложена техниката за изпиляване на ноктите с камък и естественото им оцветяване посредством къна, преди да се появят лаковете за нокти.

Преди две хилядолетия Марк Аврелий казва, че „външният вид на човека е неговото най – добро препоръчително писмо“, а римският поет Публиций Сир го допълва: „Formosa facies muta commendatio est“  /Красивото лице, няма препоръка./

Древен Египет

Гримът се свързва с уважението към себе си и с желанието да разкрасим лицето, според каноните на красотата, модерните тенденции или културните разбирания. Мъжете и жените от тази епоха, вече разполагали с не малко козметични средства, които ежедневно използвали: благоуханни масла, кремове от животинска мазнина или сусамово олио, червена боя от къна, сапун от клей и зехтин за почистване и здравословно подхранване на кожата, хидратиращи маски от мед и мляко, млечни вани за ексфолиране на тялото, соли от Мъртво Море за възстановяване на кожата от дневните активности, захарна вакса за епилиране, която се използва и в наши дни:

Те смятали, че това са божествени продукти и ги прилагали ежедневно в своя ритуал, не просто, за да се разкрасят, а за да получат вълшебна и религиозна сила. От Древен Египет са първите доказателства за грим на очите, датиращи преди повече от 10 000 години пр. Хр. Египтяните са разбрали, колко привлекателно може да стане лицето, когато очите се подчертаят. Съдинки с кол за очи, наричани „мастим“, понякога имали формата на лъжица. „Кол“ или „кохъл“ е един от най-използваните продукти по онова време, прародител на очната линия, който можете да откриете и в наши дни, но произхожда от древната египетската цивилизация. Приготвял се от тежки метали и висока концентрация на оловни сулфити. Опасното олово се обработвало в рамките на месец, преди да се стигне до производството на очната линия. Ниското оловно съдържание, в действителност предпазвало очите от слънчевата радиация, както и от инфекции, а египтяните смятали, че предпазва очите и от лоши погледи и уроки.

За Клеопатра разказват, че използвала чернило, за да подчертае веждите и миглите. В опушено-синьо гримирала мобилния клепач, а по долния поставяла наситено зелено. Очната линия, не само издължавала окото, но му придавала и „котешки“ вид. Техника, която продължава да се използва в съвременния грим и прави погледа изразителен. Черните гримове били смесица от оловен сулфит и дървени въглища. Зелените гримове съдържали смоли, минерални пудри, като силикати и меден карбонат, който прибавял тюркоазен нюанс. Веждите също били на фокус, подчертавани, издължавани и оцветявани посредством печени бадеми. Египетски роби дъвчели цветове от мак до фина каша, след това изплювали и изсушавали, за да направят руж за своята жрица. Стривали охра, за да я смесят с вода, а след това с помощта на четка, оцветят устните или скулите.

В продължение на повече от 2 000 години, с избелващия ефект на оловото, кожата придобивала светъл тен. Устните и скулите се оцветявали в червено с помощта на ярко червен, живачен сулфит, или с кармин добит от ябълковата гъсеница, както и със слузта от пурпурен охлюв или стрити кактусови бодли. Косата оцветявали с къна. Голяма част от тези средства били вредни за здравето и кожата и понякога причинявали смърт. Но въпреки това, желанието за разкрасяване не било обуздано.

Жената доказваща разцвета на грима в Египет е разбира се Нефертити, съпругата на фараона Аменхотеп IV /1384 -1364 г. пр. Хр./, която го дарява с шест дъщери, а има и предположения, че е майка на Тутанкамон. В северен Египет в Тел ел Амарн е открит 47 сантиметров бюст на египетската царица, датиращ от преди 5 000  години но все още, пазещ красотата й – изписани вежди, опушени очи, алени устни. Днес бюстът на Нефертити може да бъде видян в Берлин, а от Кайро продължават опитите да го върнат в Египет.

Древна Гърция

Около 5-ти век пр. н. е. употребата на декоративна козметика преминава Средиземно море, прониква в Йоническите колонии, а от там достига до Древна Гърция. Знатните гъркини използвали белила за лице и черна боя за очите. Гримът при гърците бил по-подчертан. Гъркините смесвали сажди, белтък и смола, за да приготвят смес за почерняне на миглите. С миниум придавали червено-оранжев цвят на устните и скулите, а с изящни чадъри пазели лицата от силното южно слънце. Често злоупотребявали с козметичните продукти, поради което законодателят Солон /640-558 г. пр. Хр./ се опитва да ги забрани, но безуспешно. Сократ /469- 399 г. пр. Хр./ също не е постигнал голям успех в тази борба.

Вдъхновение за древните елини била именно богинята на красотата, любовта, изкуствата и плодородието – Афродита. Гръцката митология й приписва откриването на средствата за поддръжане на красотата, а на хубавата Елена – тяхното популяризиране. Афродита е позната и сред римляните, но като Венера.

От древна легенда разбираме повече за нея: „Не е работа на нежната и палава Афродита да се намесва в кървавите битки. Тя буди в сърцата на боговете и смъртните, единствено любов. Благодарение на тази сила, тя царува над целия свят.

Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека и вълниста златна коса, като венец върху прекрасната й глава. Афродита е олицетворение на божествената красота и неувяхващата младост. Когато тя се придвижва, в блясъка на своята красота и благоуханни одежди, тогава слънцето свети по-ярко, а цветята цъфтят по-пищно.

Афродита е родена не далеч от остров Китера, от снежнобялата пяна на морските вълни. Младите хора заобикалят излязлата от водата, богиня на любовта, облекли я в златна дреха, а на главата й сложили венец от ароматни цветя. Където стъпела Афродита, там пищно разцъфтявали цветята. Въздухът бил напоен с благоухания. Златната Афродита, вечно млада, най-хубавата от богините.“

Заедно с разпространението на декоративната козметика, в древна Гърция се разпространявали и благовонията. Елините използвали смоли, подправки, балсами, както и ефирни масла получени от цветя. Това е първата крачка към сътворяването на парфюмите. Ценни сведения за тях, разбираме от глинените таблички, намерени при разкопките на древни градове и едва наскоро разчетени. В тях подробно се описва съставът на благовонията, обилно използвани от мъжете и жените, като необходима хигиенна мярка при тамошния климат.

За да добием, още по-ясна представя за жените от древна Елада, следва да се запознаем и с известната кокетка Аспазия, най-великата хетера на Атина.

“Сутрин, лицето й изглеждало странно, като стара, напукана, театрална маска, в резултат от специалната маска, която разбърквала всяка вечер, от грахово брашно и суроватка. Аспазия владеела до съвършенство, не само риториката и философията, но и изкуството на красотата. Нейният „Трактат за грижите и красотата“ разкрива богатия опит на една жена, знаеща всичко, което е полезно за подмладяване и създаване на приятни илюзии. В късната сутрин, робините завеждали Аспазия до ведро с форма на купа. След като се измиела, я избърсвали и обтривали с кърпа напоена с благовонно масло. Седнала на мраморен стол, тя обстойно се вглеждала в огледалото. От там я наблюдавал ликът на 40 годишна жена, все още красива, въпреки леко очертаната двойна брадичка. Все пак, бурния живот и дългите бдения, оставили следи по лицето й. След това фризьорката навивала на масури влажната й коса, като ги забождала със златна игла. Козметичката, намазвала бръчките с рибена кола, посредством фина игла. По цялото лице, нанасяла слой от оловен карбонат, а по бузите – растителен руж. Накрая кармин на устните и гърдите. За една куртизанка било задължително да има златни коси. Но Аспазия, не обичала да боядисва косата си с шафранов сок. Тя предпочитала да носи перука със сламен цвят, която робините нагласяли грижливо върху главата й, преди да излезе. След това ставала с достойнство и обличала туника, декорирана по азиатска мода. Не забравяла да сложи и цветя. В този момент, Аспазия нямала възраст или по-скоро била на възрастта на любовта. Настъпвал часът, в който нейния любовник Перикъл, влизал, за да я поздрави…“

Древен Рим

През древността, козметиката достига най-голям разцвет в Рим. Римските поети Овидий и Хораций разкриват тайните за красота на римската жена. В трактата „Изкуството на любовта“, Овидий възхвалява козметиката и я представя като изкуство, което носи наслада, както на самия човек, така и на околните. По-късно публикува кодекс на кокетството „Средства за гримиране“. Това е втория сборник с разкрасителни рецепти, след този на Клеопатра.

Разгулният живот в Рим, водел до бързо повяхване и набръчкване на кожата. За да прикрият тези притеснения, римляните прибягвали до грима. Пудрите, ружовете и кремовете се използвали на воля. Хораций и Ювенал разказват, че белотата на кожата, станала основна грижа. Миглите се почерняли, а скулите се градирали с руж. Очната линия не е особено актуална за римлянките, за разлика от гъркините, които я обожавали. Знатните римлянки имали будоари за разкрасяване, в които прекарвали часове на наслада.

Тацит ни разказва за красивата Попея, втората съпруга на римския император Нерон: „Нерон наистина бил много влюбен в Попея. За да се ожени за нея, убил майка й Агрипина и жена си Октавия. Попея, по-възрастна от своя съпруг, притежавала всичко, освен честността. Била червенокоса, полагала изключителни грижи за бялата, гладка, като сатен кожа. Малките й алабастрови вази, съдържали всичко необходимо за подхранване на кожата и избелване на тена. Особено ефикасна била маската от волска тор, олио и растителен клей. Робинята нанасяла грима със слюнка. Друга робиня, с помощта на пинцети, внимателно почерняла клепачите на господарката. За веждите използвали смес от убити мравки. Според каноните на красотата, те трябвало да се допират. На финала, поставяли малки пластири от кожа, във формата на полумесец по лицето, предтечи на изкуствените бенки.“

Франция

В края на 17-ти век, предимно във Франция, по време на царуването на Луи XIV /1638-1715/, бързо се развива декоративната козметика, за сметка на хигиенните навици. При грима, дамите използвали обилни количества от пудра от пшеничено или оризово брашно. Скулите се оцветявали в розово-червено, а устните в тъмно червено. Започва и поставянето на изкуствени бенки, като символ на красотата. От алманаха „Библиотека за дами“ от 1764 г., разбираме, че голямо внимание се отделяло на очите и миглите, но основния акцент продължава да бъде бялата кожа. Започват и първите опити за моделиране: челото трябвало да бъде по-светло, слепоочията – по-тъмни, със слаб синкав отенък, а около устата, белият цвят трябва да бъде с жълтеникав отенък от алабастър. Най-характерният цвят за версайския стил бил яркото червено. С него се постигал контраста между бялата кожа и алените устни, изключително важен за създаването на предизвикателен, подчертано неестествен ефект. Ружът не трябвало да бъде просто натрапчив, а да се нанася и по долния клепач на окото. Така погледът ставал огнен, а с бледосиня боя се очертавали вените на лицето, раменете и гърдите, за да се подчертае финеса и белотата на кожата. Повече от ясно е, че употребата на козметика, не винаги се е свързала с идеята за натурален вид. А точно обратното- да изрази пренебрежително отношение към естественото.  В книгата „Жената на 18-ти век“, братята Гонкур споделят за епохата: „За съживяване на лицето има само едно средство и това е ружът. Тази червена боя е призвана да изразява нещо, а интензивността й – на кого точно принадлежи лицето. Буржоазната дама нанася едва забележим руж, за разлика от аристократките във Версай, които стигат до ослепително ярки тонове.“  Накратко: Покажи ми ружа си, за да ти кажа коя си!

Поставянето на изкуствени бенки, наричани „мушици“ по онова време, се свързва със създадения по онова време „обществен код“. В зависимост от позицията на бенката, тя носи конкретно послание за околните. Бенка в близост до ъгъла на устата, означава – страстно желаниe за целувка, до окото – неотразимост, над устата –  лукавство, на скулата –  галантност и т.н.

Мадам дьо Помпадур, разкрива своите тайни за красота. Вечер почиствала лицето си със смес от захар и разбит белтък, която след дългосрочна употреба придавала блестяща белота на кожата. Върху скулите поставяла телешки шницели или мехлем от пчелен восък и краставичен сок. На утринта, подмладеното лице изисквало грим, който да поддържа илюзията. Използвала в изобилие руж, за да съживи бледата си кожа. Именно със своя руж и четка е изрисувана върху картината на Франсоа Буше. Оцветявала в синьо вените по шията, за да подчертае белотата и нежността на своята кожа. Накрая поставяла изкуствени бенки. Задължителни аксесоари са флакон с амбра и мускус, пудриера и мини огледало.

Успоредно с еволюцията на качеството и видовете козметични продукти, се променя и функцията на грима в обществото. Навлиза с религиозна функция, след това приема социална, а в днешно време има за цел да разкрасява и подмладява.

Независимо, че продуктите били често токсични и са взели „жертви на суетата“, красотата е превърната в култ, който се запазва през годините, а съвременната козметика е безвредна, високо технологична и дарява с красота и младост.

Перфектният грим не се натрапва, прикрива дребните недостатъци, подчертава изяществото и свежестта на лицето. А именно лицето е огледалото на душата. То прави първо впечатление, а втори шанс, за първо впечатление – няма! За това е важно да изглеждаме добре, за да се чувстваме добре.

Стиловете в грима и косата са променливи във времето, можем да видим тяхната еволюция, през последния век от тук:

Младата госпожица продължава да пази спомена за червилото на майка си и първите трепети да се гримира. Първата любовна среща, в която със срамежлив грим е успяла да бъде по-уверена и да подчертае красотата, която носи в себе си. Тя знае, че балансираният грим ще облагороди лицето и визията й. А благодарение на високите технологии и милионите научни изследователи и откриватели по света, днес козметичните продукти са не просто безопасни за употреба, но те даряват с истинско удоволствие, сетивата и с увереност душата.

Ние сме в издирване на най-добрите предложения. Очаквайте ги скоро!