Есенцията в модата /1887 – 1936/

Жан Пату

Служил в армията, по време на Първата Световна война, на някои от най-ожесточените сражения на фронта на Дарданелите през 1915 г., Жан Пату се запознал със страданието, страха и ужаса на битката. След като се завръща в Париж през 1919 г. , продължава кариерата си на модист, с която се захваща още преди войната, през 1912 г., когато отваря своя бутик “Maison Parry”, а първата му колекция е представена през 1914 г. Този невероятен син, с баща известен с боядисването на камилски кожи, и чичо кожар, скоро разбира, че този опит ще оформи остатъка от неговия живот и променя името на бутика на “Къща Пату”.

Безпокойствието и честата своеволност на младия мъж, от периода преди войната, отстъпват място на завършен предприемач, със собствени идеи за семпъл стил, който иска да наложи, както и на изразени, хазартни и рискови тръпки. Пату знае, че е загубил значителна част от своите клиенти. Голяма част са се преместили при Коко Шанел, чиито дизайн й спечелил множество последователи. Осъзнавайки, много скоро, значимостта да създаде своя собствена ниша на пазара, той зарязва Шанел с нейната клиентела- произхождаща от интелигенцията и творческите среди, с традиционни вкусове, но отворени към модерни идеи, и разбира се- от високата обществена прослойка. Той перфектно разбира нуждите на класата, подложена на пълна промяна, разделена по онова време, между най-модните места в света- Париж, Ню Йорк, Ривиерата, ски курортите и така нататък. С помощта на колеги от други сфери, той ще инжектира духа на 20-те в модата и ще се превърне в символ на безгрижното поколение, отраснало между войните. Негово вдъхновение е по-малката му сестра, в която той откривал идеалния шик на модерната жена.

Тъй като дизайнерът подбужда към комбинирането на трикотажа с дамското, спортно облекло-  като прочутия пуловер със синьо-бели райета, носен в комбинация с плисирана пола, той се радва на бърз успех в Щатите. Пату е и първият модист, който добавя аксесоари- чанти и шапки, към своите облекла, които нарича „малки дреболии“ и използва своята монограма, като емблема на стила. По-късно го свързваме с повратен момент във висшата, парижанска мода, поради манията му да използва модели от американския, моден подиум, чиито фигури се различават от тези на французойките. Американците го обожават и обявяват за “най-елегантен мъж в Европа”.

Когато се появява на Уимбълдън, през 1921 г., облечена в копринена, плисирана пола до коляното, бяла жилетка с ръкави, оранжева чанта; великолепната тенисистка Сузан Ленглен създава фурор. Тя била прекрасен посланик на модата на Пату, а имиджът на атлетичните дрехи, добре ще му послужи. Любовта му към жените е добре позната, но никога не се оженва. Поради това, няма изненадани, когато той представя първите си парфюми, през 1925 г.:  Amour-Amour, Que Sais-Je? и Adieu Sagesse.

Трите композиции са плодово-цветни, и представят трите, основни типа жени, според възгледите на Пату: Amour-Amour е опиянително и плътно ухание, разработено за чувствените брюнетки; по-лекото Que Sais-Je? е за блондинките, докато Adieu Sagesse, с изразени, пикантни акценти е специално запазено за червенокосите. 

Четири години по-късно, Пату представя новаторския Le Sien– първият унисекс парфюм. Той преследвал, както споделя: „… свеж, ободряващ парфюм с доминиращи мъжки нотки, перфектно прилягащи на мъжа, но също и на модерната, решителна жена, която играе голф, пуши и кара бързи коли.“ Същата година, представянето на Moment Suprême съвпада с кризата на нюйоркската фондова борса.  Всички флакони, с капачка във формата на ананас, са изработени по дизайна на Луи Сю и Андре Мар. Двама архитекти и декоратори, на които Пату се доверява и за интериорния дизайн на своята къща. Въпреки това, сякаш Пату няма, все още, „парфюмен подпис“, както наскоро създадения №5 на Шанел. През 1930 г., той заминава за Грас, придружен от неговата приятелка и съветник Елза Максуел, с цел да направят уникален и луксозен парфюм, с моментален, комерсиален успех.

Елза Максуел

Това не било лесна задача, съдейки по спомените на Елза Максуел: „Пробвахме всичко… всички формули, които Алмерас- парфюмеристът на Къща Пату, ни предложи, но нищо не се доближаваше до онова, което търсихме. В отчаяние и за да ни повдигне духом, той ни показа един последен парфюм, композиран с най-скъпоценните есенции на роза и жасмин.“  След като завършва парфюма, Анри Алмерас споделя, че производствената цена на блендата е доста висока, поради което не е търговски изгодна. Но той пропуснал да вземе в предвид, рисковата природа на Пату. Дизайнерът веднага бил осенен от идеята да използва най-скъпите суровини, по същия начин, по който, най-красивите платове се използват във висшата мода. Елза Максуел, чиито влиятелен образ, бил познат от високата, парижанска класа, създала слогана: „Джой, най-скъпият парфюм в света“. Пату познавал своята клиентела и знаел, че може да използва мотото, като рекламно послание, въпреки периода на криза. Повече от 80 години, след създаването му, Joy остава един от петте, най-продавани парфюма в света и продължава да използва най-красивите жасминови цветове и най-добрите рози от Грас. Необходими са 10 600 жасминови цвята и 300 рози, за създаването на 30 милилитра парфюм.

През 1933 г., Пату представя  Divine Folie, последван през 1935 г. от Normandie, който бил подаряван на всеки пътник на борда на известния лайнер. Техният успех продължил, поради употребата на символика, и така се появил парфюмът Vacances, за да се отбележи въвеждането на платените ваканции. Това е последното му творение, тъй като умира много млад, на 49 годишна възраст, на 8-ми март 1936 г. /роден в Нормандия на 19-ти август 1887 г./, но оставя към своите клиенти посланието:

„Изисканата жена трябва да отбягва каквито и да е ексцентричности, както при избора на парфюм, така и при избора на облекло; да прилага същото дискретно усещане за вкус и елегантност, както към своя парфюм, така и към своя гардероб.“

Шуреят Реймон Барбас, поема щафетата и създава нови парфюми в същата традиция: Colony– представен през 1938 г., когато мечтите за задокеанско усещане се събуждат, с наближаването на войната в Европа; L`Heure Attendue през 1946 г. е за отпразнуване на Освобождението; и Câline през 1964 г. Те са последвани от 1,000 /1972/, и парфюми подобни на Joy, с ароматна композиция от изключително, скъпи есенции, Eau de Patou /1976/, Patou Pour Homme /1980/ и Sublime /1992/. Всички са творения на Жан Керлео- парфюмериен блендер на Пату от 1967 г., произвел самите ухания в своята лаборатория във фабриката на Пату. Споменът за Жан Пату е за мъж обсебен от качеството и новаторството, които остават водещи принципи на компанията.