Аромати, Истории

JEANNE LANVIN

Дамата на модата /1867-1946/

Жан Ланван

Жан Ланван е родена в скромно семейство, в Бретан, Франция, през януари 1867 г. Най-голямото дете от всички 11 в къщата. Като момиче на тринадесет, малката Жан Ланван искала да спечели своя луидор възможно най-бързо. Натоварена с огромни кутии за шапки, тя бродела из улиците на Париж, сред прахоляк и мъгла, гонеща автобусите, за да ги хване за някоя спирка, да скъси дистанцията. След като приключвала с доставките, тя се прибирала вкъщи при нейните кукли- но не да играе с тях, както останалите деца на нейната възраст, а да ги облича. Получила невероятен подарък, да възпроизвежда дрехи до последния детайл, върху миниатюрни тела, позволяващ на шивачите да разпространяват нейните дизайни, освен из Франция и по света. Куклата остава символ на началото на ненйната кариера. През 1883 г., на шестнадесет годишна възраст, тя започва работа в шапкарско студио в Париж и скоро разцъфтява от чирак декоратор до главен шапкар. От 1885 г., спечелила своя луидор, започва собствен бизнес. След три месеца, малкото ателие на улица Марше Сен Оноре, не може да се справи с обема на поръчките. През следващите няколко месеца следват преместванията на улица Де Матюран, когато Ланван си позволява лукса от триколка, която използва за доставките. Когато се установява на улица Буаси-Дангле, след 4 години, тя вече е с репутацията на умел дизайнер. През 1889 г. тя се премества на адреса актуален и до днес- Фобур Сен Оноре №22.

Кабинетът на Жан Ланван над бутика на Фобур Сен Оноре №22

Един ден, докато наблюдава в Лонгшан, изисканото общество, което е превърнала в своя клиентела, тя се среща с Каунт Емилио ди Пиетро- млад, елегантен, джентълмен. Макар че е алчен и комарджия, той успява да прелъсти младата дама. Преуспява, но бракът скоро се оказва непосилна саможертва за Жан. Тяхната дъщеря Маргьорит се ражда през 1897 г.,и носи името на любимото й цвете- маргаритата. Остатъкът от нейния живот ще се бунтува около любимата дъщеря, следва развод с италианеца през 1903 г., а няколко години по-късно, ще потърси убежище, в своята, дизайнерска работа.

Ланван била завършена, изключителна, бизнес дама; както и създател на изчистен, сдържан и семпъл стил, който Маргьорит и малката й сестра обожавали и носели с удоволствие дрехите в този дизайн. Клиентите се възхищавали на аутфита майка-дъщеря, на малкото момиченце с къдрава, руса коса, и поръчвали подобни дрехи за своите деца- така се ражда детската линия от облекла на Ланван, клиентелата е вярна и лоялна.

Производствена Библиотека

Името на Жан влиза в историята, когато през 1926 г. е отличена от Почетния легион, представена от своя приятел Саша Гитри. Освен със своя талант на дизайнер, тя е позната още, като „Госпожата“ поради любовта си към изкуството и колекционерството на картини на творци като: Реноар, Вюйар и Фантен Латур. През 1907 г., се омъжва за Ксавие Меле, журналист във вестник Les Temps, който по-късно ще стане френски консул в Манчестър. Тя пътува по света с него, обожават да посещава музеи и да се завръща от пътешествията със скъпоценни материали, които ще пази в онова, което нарича „производствена библиотека“.  По време на едно от посещенията до Италия, тя изпада във възхита от синьото, в творбите на Фра Анджелико, наситеното синьо, което ще стане Ланванско синьо.

“Благовещение”   Фра Анжелико

Междувременно Маргьорит израства, увлечена от музиката и пеенето. Тя става Мари-Бланш, Контеса Полиняк, след като се омъжва и утвърждава себе си, като водеща фигура в изкуството. През 1925 г., Ланван започва парфюмерийно производство, като представя 14 аромата, през следващите две години, измежду който: Irisé с нежен шлейф от виолетки и ирис, Kara-Djenoun – вдъхновен от пътуване до Египет, Géranium d`Espagne, Où Fleurit l`Oranger, Chypre и My Sin. Въпреки това, голямата дама на модата, все още не била напълно доволна и  се подсигурява с услугите на Андре Фрейс, талантлив, млад, парфюмериен блендер. Тя просто го моли за „уникален и непреходен шедьовър“, с единствените инструкции: „Мисли за Мари-Бланш“. Шедьовърът е създаден през 1927 г., хармония между българска роза и жасмин от Грас, чувствено блендирани с усещане за портокалов цвят, момина сълза и орлови нокти. С над 60 цветни нотки, за тази страхотна бленда, не откривали име, но когато Мари-Бланш помирисала блотера, един свят изникнал в съзнанието й: Arpège.

Парфюмът изисквал изключителен флакон, който да разчупи наложения стил. Ланван поръчала дизайна на Арман Рато, известният склуптор и декоратор, на който се доверила за дизайна на своята къща. Той създава прочутата черна топка, с изискани, златни декорации на дизайнера Пол Ириб /сътворил кристалния полилей в апартамента на Шанел/. Именно Мари-Бланш осигурява вдъхновението за настоящото лого на компанията: майка и дъщеря, във вечерни тоалети, а Жан е с протегнати ръце, застанала над Мари-Бланш. Популярните черни сфери са перфектен пример за стила Арт Деко, който скоро ще започне да се използва и от други парфюмерийни компании. През 1928 г., Ланван представя Âme Perdue и  Pétales Froissés, последвани през следващите години от Scandal, Eau de Lanvin, Eau de Cologne, Rumeur и на финала Prétexte. Всички тези композиции олицетворяват изискаността, сдържаността и перфекционизмът на жената, която англичаните нарекоха „дамата на модата.“ Когато тя почива, през юли 1946 г., Мари-Бланш застава над нея, за да постави в ръката й, онзи златен луидор, който спечелила с огромно усърдие, шестдесет години по-рано.