Непреходен Романтизъм /1883-1970/

Нина Ричи

Когато, като дете израствала някъде около Торино, Мари Аделайд Ниели правела за своите роднини, привлекателни шапки, с малки, изрязани декорации, без дори да подозира, че ще се превърне в една от най-значимите фигури на модата на 20-ти век. Абсолютно естествено е нейното ориентиране към модата. Първо работи като шивачка, а по-късно, като дизайнер на договор. На осемнадесет годишна възраст оглавява ателие, омъжва се за Луи Ричи, премества се в Монте Карло и после в Париж, където става дизайнер. От 1905 г., когато ражда своя син Робер, създава свои дизайни за големи марки.

През 1932 г., вече придобила международна репутация, решава да започне собствен, моден бизнес, който ще се нарича „Нина Ричи“ и ще се ръководи от нейния син Робер, а моментът е запечатан в картина.

“Нина Ричи” @ Cireuse 1932

Ателието й, на улица Капюсин №20, в Париж, винаги било препълнено, а дамската клиентела на Мадам Ричи оценяла нежния чар и изискаността на нейните кройки. Ричи била по-скоро архитект, отколкото крояч, адаптира своя дизайн според индивидуалната личност на клиента. Перфектните й познания по мода в комбинация със супер майсторството в кройката /което извършва самата тя, като надипля плата директно върху манекена/, превръщат стила й в един от най-оригиналните и свежи, в периода преди войната. Точно преди избухването на Втората Световна Война, Нина Ричи се помещава в три сгради и единадесет етажа на улица Капюсин. През 1950 г., по съвет на своя син, Мадам Ричи решава да назначи млади дизайнери, и тогава Жул-Франсоа се присъединява към компанията и скоро се увенчава с велик успех. През 1964 г. е наследен от Жерар Пипар, който оглавява ателието за висша мода и е отличен, през 1987 г. с двадесет и втората професионална награда „Златният Напръстник“.

Жерар Пипар с наградата “Златният Напръстник”, 1987 г.

През 1946 г., във връзка с разнообразяването на дейностите на компанията и с изразяването на своя характер, Робер Ричи дава ново измерение на бизнеса, като създава парфюм. Търсенето, качеството и респектът към жените били движещите сили, скрити зад неговото вдъхновение. С помощта на парфюмерийни блендери, произвежда алдехидно, цветно ухание, наречено Coeur-Joie, а флаконите поръчва от своя приятел от детинство- Марк Лалик. Успехът му е незабавен и засилен след две години, с представянето на втори парфюм L`Air du Temps, който остава сред  класиките в парфюмерията. Неговата бутилка, отново дело на Марк Лалик, с цветя изработени от художника Кристиан Берар, е позната по цял свят. Два гълъба върху капачката символизират едновременно мира и вечната младост. Потопете се в историята на парфюма, чрез съвременната интерпретация на @Pictoresque:

Робер Ричи

Според Робер Ричи, парфюмът трябва да идеализира жената- „Ние трябва да служим на жената, без да я използваме!“–  изречението, което често повтаря. През целия си живот е бил яростен защитник на творческия процес. И това може да бъде видяно, разбира се, в качеството на неговите парфюми, но и в красотата на флаконите, кутиите и дори в артистичните аспекти на рекламните материали. Художникът Кристиан Берар работи по флакона на Coeur-Joie, докато Анди Уърхол и Дейв Хамилтън спомагат за световното, имиджово, представяне на компанията. Със своите възможности на уханен блендер, Робер Ричи участва в създаването на всички парфюми, като взима финалното решение, без да прибягва до хиляди тестове, толкова обичани от маркетинговите отдели на големите компании. Въпреки че днес, този подход трудно би бил предприет или поне е по-рисков, но е позволил на тази велика компания, да запази своето място в историята на парфюма.

Партньорството с Лалик ражда седем внушителни бутилки, плод на майстора на кристала- Coeur-Joie /1946/,  L`Air du Temps /1948/, Fille d`Eve /1952/, Capricci /1961/, Farouche /1974/, Fleur de Fleur /1982/ и Nina /1987/. Те са високо ценени от колекционери и изработени във Винген-сюр-Модер, в Алзас, където се намира централата за кристални творения, от 1920 г. Всяка бройка, произведена по традиционна техника, преминава през петнадесет етапа, докато бъде завършена- ръчно шлифоване от занаятчия, включително полиране, сатиниране с пясък до достигане на желаното ниво прозрачност, заглаждане на капачката. От 1973 г., самите парфюми се произвеждат и пакетират в Ури, на юг от Париж, във фабрика, където традиционните умения се комбинират с творчески технологии. Тук, Робер Ричи има сериозен интерес да създаде работни условия и среда, в които неговите служители ще могат да се развиват и процъфтяват. Той подбира дърветата и цветята, засадени в просторната градина, която опасва фабриката. Следи изграждането на модерна конструкция за добро осветление в работните помещения. Сто хиляди бутилки се пакетират дневно, и над двадесет и пет милиона продукти се разпращат по цял свят всяка година.

«Парфюмът е произведение на изкуството, а обектът, който съдържа трябва да е шедьовър» Robert Ricci