Mademoiselle Private
След прераждащата грижа на CHANEL в хотел Риц, нашето пътешествие продължава. Следващата дестинация е съвсем близо. Минаваме през площад Вандом и се движим в посока към Конкорд, за да стигнем до търговската улица Сент Оноре. Завиваме надясно, покрай хотел Вандом и вече усещаме ароматите от хотел Костес. Подминаваме бутиците на Марк Джейкъбс, Емпорио Армани, Александър Маккуин, Джими Чу и завиваме отново надясно, покрай Том Форд, а след 50 метра разбираме, че сме се озовали на улица Камбон №31. От номер 28 до 31, се разпростира бяла, пет етажна сграда, с мотиви от ковано желязо по прозорците на фасадата, и бели сенници с центрирано черно лого CHANEL. Точно срещу мъжката гимназия, в първи арондисмон, в бяла арка, се открояват черните цифри 31. Върху двете, фасадни страни на входа, ще видите черни табели с бяло лого, а изискани портиери, в черни костюми се усмихват приветливо и ви казват с поглед „Добре дошли“, докато с изработен жест, отварят стъклената врата. От там ни посреща уханието на №5 и ни води към огледалното стълбище. Минаваме през етажа за обслужване на най-лоялните клиенти, потапяме се в изключителна тишина, която връща времето назад, и вече сме попаднали в салона, в който все още витае фурора, след модните ревюта, а гостите ръкопляскат, залата отново е препълнена.
Може би, именно на това стъпало е присядала Госпожица Шанел, но не да съзерцава моделите и хода на ревюто, а изражението по лицата на гостите- най-важната оценка и признание за нея. Стъпало, което и позволява да бъде инкогнито, но да наблюдава всички в отражението на огледалата. Следваме стълбището. Апартаментът на мадмоазел Шанел е на третия етаж. Най-неочаквано, автентичен, дълъг ключ се промушва в незабележима ключалка в едно от огледалата. Това е врата, която се отваря, за да разберем, че сме попаднали в апартамента на госпожицата.
Четири стаи пълни с богатство. Дали това е музей? Напротив! Интригуващо, неземно място, чиито създател може би го е напуснал, само преди пет минути, за да вземе проба или да изконтролира модното шоу, седнал на прочутото стълбище.
Доказателството? Оставила е очилата си, върху бюрото, в непосредствена близост до разтворено ветрило и таро картите от последния пасианс, хвърлен преди малко. Свежите бели цветя, на масата в салона, до прозореца, с уханието си говорят за живот. Тя вероятно ще се завърне, ще полегне на дивана, ще запали цигара и ще поиска чай: алено червения чаен комплект е в очакване, на ниската маса. Неуморна и нетърпелива, мадмоазел не може да изчака, а всички на Рю Камбон знаят, че нейните желания са заповеди.
Желанието, удоволствието и емоцията определят всеки, направен избор от Шанел, когато обзавежда домовете си. Като се започне с лакираните, дървени паравани Коромандел, в които тя открива “липсващото щастие”, от антиквариат в страната, от които, с обичайния си ненаситен маниер, придобива все повече и повече, докато нейна собственост стават 32 от тях.
Подобно на номад, тя ги носи със себе си от Фобур-Сент- Оноре до Риц, до Лозана, и след това до Рю Камбон. Тя дори ги приковава на стените, като гоблени на входа на луксозната си бърлога. Престъпление срещу антики, извършено с кралско пренебрежение на една жена, която обновява и триумфира във всяка област: мода, бижута и парфюми.
Декорация? Въпреки, че Шанел е красноречива за мода, елегантност и съблазън, тя никога не е разработвала теории по този въпрос. Не е имала никаква. Всеки е свободен да разкодира този интериор, който така й прилича. Декор, където бароковият, Шанелски дух за скъпоценни лакове, разкошни огледала и кристални полилеи съжителстват с по-строгите линии на естествени материали и тихи цветове.
Този еклектизъм, който разми границите на стилове, от векове и цивилизации, е предпоставката за смесицата, която днес, е толкова на мода. Човек може да се наслади на майсторството, с което Шанел успешно извършва тези невероятни, невъзможни за копиране комбинации, тъй като те са били вдъхновени от собствените й срещи, пътувания и страсти.
Антрето: лакове и огледала
Вече сме в сърцето на света CHANEL. Очарователните китайски паравани, лакирани в червена охра или злато. Вълшебните огледала, които безкрайно разгръщат декора, пагоди, химера, конници и цветя, особено камелии, присъстват във всичките й колекции; и птици, най-вече – феникс обещаващ късмет и безсмъртие. Шанел би могла да го приеме за любимото си животно, но е родена на 19 август под знака на лъва.
А, истинска лъвица, Шанел бе неуморим, разярен работник, и нито един модел, не можел да бъде представен, без първо, тя да го инспектира, критикувайки го шев по шев. Тя сяда на ниския стол от износена кожа, който я поставя на нивото на очите с полите, за да направи своята щателна проверка, докато тероризира главните шивачки. Централно място в антрето е отредено на широкия и дълбок фотьойл, тапициран в скъпоценен, бял сатен, в който Шанел е била заснета в пълната си красота от Хорст през 1937г., а години след това, тя успява да откупи от него фотьойла, за да го постави в своя дом.
През 1921 г., когато създава известния N ° 5, дали е притежавала осмоъгълното огледало със скосени ръбове, окичено с двуглав орел, което се намира зад фотьойла и е в ляво от входа? Ако е така, може би, именно то е вдъхновението за капачката за най-известния й парфюм. В противен случай тя трябва да го разглежда, като знак. Този пруски предмет от 18-ти век винаги е бил предназначен за нея.
Двамата венециански маври, обути в кафяви обувки, били, както самотната Шанел ще каже с доза тъга- “моите другари”. Не са поставени хаотично, а всеки пред една от вратите: “единият ще ви приветства, другият ще ви изпрати”.
Салонът: номадски съкровища.
Без значение колко е красиво, антрето е просто място през, което преминаваме. Шанел прекарва голяма част от своето време в салона, напускайки го късно през нощта, за да нощува в Риц. Тя изпълни стаята с всички неща, които обичаше: паравани- разбира се, книгите й, нейните магически предмети и широкия велурен диван, на който, за толкова дълго време, само веднъж е снимана, заобиколена от осем от своите модели.
Този диван бил едновременно трон и дневно легло. Тя се вдъхновява от него, работи върху него и отпочива сред възглавниците, които са ватирани, точно както чантите й. Кръгът от най-близки приятели, сядали до нея, а другите на дървени френски кресла, с позлата от 18-ти век, които тя избра “с ниски крака” и покри с бежов велур.
Пикасо, Дали, Кокто, Берар, Стравински, Орик, Колет, Луиз дьо Вилморин, всеки талантлив парижанин е преминал от тук. Както и Марлен Дитрих, Грета Гарбо, Роми Шнайдер, Анук Еме, Жан Моро и много други, всички звезди, които тя облече и убеди в нейната идея на елегантност: туид, жарсе, тънки и меки якета, светлина и усещане за свобода. Отхвърляне на всичко, което е нескопосано и грубо- това изпълва салона с великолепни спомени и тайни страсти, за разлика от мавзолей, това е топло място, с присъствие, не подбужда носталгия, а възбужда любопитство.
Първо ще забележите внушителните паравани, разположени около дивана и пред вратите. Стени покрити с книги, подвързани в състарена кожа. Великите класики: Плутарх, Шекспир, Ларошфуко, Лабрюйер, Буфон, Расин, Молиер, Сент-Симон, Русо, Волтер и т.н.; и Свети Августин и Библията. Вярвала ли е Шанел в Бог? Със сигурност вярваше в знаците, звездите и талисманите.
На ниските маси, на които твореше своите бижута са кристалните топки, подарени от херцога на Уестминстър, които отразяват пламъците на кристалните свещници и силуетите на позлатени лъвове, наблюдавани под зоркия поглед на жабата. Както теракотените камили, които напомнят за нейната отдаденост към номадския живот, така и китайските глинени коне, пъстро емайлираните елени и жаби, идват винаги по двойки.
От една страна, това може да са тълкува, като мечтите на двойки, които никога не са се реализирали, но от друга- просто, като някакво желание за симетрия. Но в света на Шанел, нищо не е просто. Нечетните числа са и любими, а 5- ицата я превръща в една от най-богатите жени в света, а 19 – нейната рождена дата, е избрана за име на последния парфюм, който представя през 1970 г.
Друг обект на късмета е житният сноп. Бижутерът Робърт Госенс изработва златни класове, които служат за основа на стъклената маса до камината. А Дали ще нарисува един единствен, клас на черен фон- малка творба и прекрасен спомен, който се е възцарил над книгите, на видно място, пред огледалото до дивана.
Отсреща е камината, която служела почти целогодишно. Шанел мразела студа. Но поради увереността на безпогрешния си поглед, не се страхува от нищо, когато трябва да провокира асоциации, които пурист ще определи за несъвместими.
Като андироните, скулптирани през 20-те от кубиста Липшиц. Те представят жена, която се е излегнала на диван, и са от двете страни на камината, симетрично поставени в близост до бронзови сърна и елен. Изтокът се среща със Запада на камината: египетска маска, главата на азиатска богиня и бял мраморен бюст на гръцката Венера.
Религията е вселенска: подаръкът от Бой Капел с лика на Будда е до бронзовата икона, с която Стравински благодари на Шанел за помощта й да пресъздадат “Sacré du Printemps”. Картината на стената е от японска, рисувана коприна от 15-ти век.
Шанел пазела, любимите си предмети, близо до нея: бронзовата ръка на нейна приятелка, пластика от Диего Джакомети, е поставена на една от китайските маси, които тя използвала за „разтегателни краища“. Но най-ценни, за нея ще останат двете червенeещи кутии, златни отвътре и гравирани с герба на Уестминстър. От тях, се изгражда философията за откриването на лукса. Той е вътре, в същността, а не на показ. Шанел обичала златото, заради цвета; тя трябваше да го нанесе върху канаваца от екрю във всяка стая в апартамента. Предпочитала затворените пердета, а кехлибарената светлина на лампите да гали кристалите на свещниците и полилея до завръщането на естествената светлина. Неизвестен художник е направил полилея от аметисти и кристали, в салона, с цъфтеж на камелии, номер 5, двойната C, G за Габриел и W за Уестминстър. Завършвал е с огромна, висяща, кристална топка, която след време, Шанел поставя на масата пред дивана. Но това не е единствената “реконструкция”. Случката е по време на среща с Юбер дьо Живанши, чест гост и близък приятел на госпожицата. Един от кристалите пада, а той го поставя в устата на жабата върху малката маса. Отпечатъкът от пръстите му, продължава да се пази, а кристалът никога повече не е докосван. Жабата е там, най-обикновена, a Шанел моли да се позлати, защото тя е символ на прераждащата се сила.
Офисът: сенки и светлини
Още един параван с есенни нюанси – най-ценното в колекцията, според експерти. Диван от 18-ти век, кристален полилей от Пол Ириб, който споделя за кратко време живота си с Шанел, с изваяни пендативи и камелии, разцъфнали като диаманти.
Случи се през 1932 година. Годината, в която Шанел представи приказно луксозна колекция от бижута. Бижутерски, диамантени комплекти, в цвят платина, включително огърлицата Comète, която се превръща в емблема на бижутата CHANEL.
Каменна статуя на Бургундската светица напомня за тъмните години на сиропиталището Обазин: подобна статуя е намерена в църквата на селото.
Финалните щрихи в обзавеждане на помещението са- ниска маса от Госенс със стъклен плот с позлатени водни лилии и правоъгълна конзола от Жан Мишел Франк в стъкло и „барелово сива“ стомана.
Трапезарията: сезонни красоти.
Малка стая с малки мебели? Никога! Шанел обича единствено величието. В скромен размер, трапезарията е опасана от два огромни паравана- от 10 и 12 пана. Масивната маса за хранене в стил Луи XIII е от орехово дърво, украсена със златни раковини /пепелници/ и лъвове. Мраморният бюст е на английски Еклисиаст, чичо на Бой Капел, и пази паметта за него.
От всяка страна, две барокови конзоли закупени от Венеция. Техните бази са изработени от две позлатени статуи, представящи двата любими сезона на госпожицата: лятото и есента, с пищни реколти и богат гроздобер. Шанел заменя мраморните плотове на масите с черен лак, за да може кристалните свещници да се отразяват по-добре. Симетрията отново е налична, с две осмоъгълни италиански огледала, чиито кристали си съперничат с тези на полилея.
Осемте, тапицирани в бежов велур стола, в стил Луи XVI, никога не били напълно заети. Тя кани само най-близките си приятели на домашната трапеза. Приборите за хранене са изискани, в червен цвят, а ястията семпли и отговарящи на два критерия: единствено сезонни плодове и зеленчуци и без миризми. В хотел Риц, Шанел поиска своя маса, далеч от кухнята, за да не внася миризма на готвено в дома си. Има стриктна диета: нищо тежко, без мазнини или захар. Госпожицата избра стройността, много преди диетите да са на мода; тя винаги изпреварва времето. Въпрос на естетичност, а където има воля има и начин!