Стилистичната революция /1883-1971/

Габриел Шанел

Несъмнено става въпрос за спомени от нейното детство, които до края на живота провокират Габриел Шанел да повтаря: „Ако си роден без крила, не им пречи да ти пораснат!“

За ранните години на Гранд Дамата се знае, че майка й почива, когато е била на 12 годишна възраст, а баща й я оставя в приют за сираци в централна Франция. Като млада девойка, тя бързо изгражда твърд характер със силно изразена независимост. Веднага след като завършва училище започва работа като продавач в магазин за трикотаж в Мулан. В свободното си време, пее в Ротондата /концертна зала, популярна сред офицерите от полка/. Репертоарът е известен основно с две песни: „Ko Ko Ri Ko“ и „Qui qu`a vu Coco“. Нейните обожатели бързо й измислят псевдоним, който представлява елемент, срещащ се и в двете песни. Така се ражда легендата Коко. През 1910 г. Шанел отваря свое собствено ателие на улица Камбон в Париж. А на табелата отвън стоял надписа: „Chanel, Milliner“. Няколко години преди това, госпожицата се отървава от провинциалния живот на Етиен Балзан- заможен млад мъж, който й предлага лукс и охолство. Много скоро обаче, на нея й омръзва лесния живот, а когато най-добрият приятел на Етиен – Артър “Бой” Капел, който по-късно става нейн любовник, се съгласява да финансира магазин за шапки в Париж, тя не се поколебава дори и за минута.

Коко Шанел и Бой Капел

След като получава репутация на шапкар, тя скоро въвежда своя собствена линия облекло, като създава стил, който до тогава не съществува за жените- спортното облекло. Разхожда се по плажа с вълнена блуза и дълга пола във времена, когато плетеното облекло не е на мода. През 1913 г. отваря първия си бутик в Довил, който скоро започва да се пълни с постоянни клиенти. Така се появява семплия, практичен и елегантен стил на Chanel. С избухването на войната дрехите на жените трябва да се адаптират към новите обстоятелства и първият костюм на Шанел, който се носи без корсет, е идеалното решение. Две години по-късно, тя въвежда вълнените дрехи в своята колекция, като прави палто без колан и без никакви украшения и декорации. По този начин прикрива бюста и краката. Създава и „привлекателната дамска риза“, на която се възхищава изданието Харпърс Базар, пред което тя споделя “изчистеният и семпъл дизайн е ключът към истинската елегантност“. След Пол Поаре, който вдига подгъва, за да разкрие краката, тя стига по-далеч, като показва глезена. Останалото е история. Жените се трупат в бутиците на Chanel- въплъщение на стил и класа.

След вечерта, в която пристига в парижката опера с късо подстригана коса се отварят 35 000 фризьорски салона във Франция, където дългите коси се подстригват късо. В момента, в който започва да носи заоблени обувки, жените захвърлят своите ужасно заострени обувки. Шанел носи перли под пуловера си, а всяка жена я копира. Опитва всичко, дори се осмелява да покаже лицето си на слънце във времена, когато на слънчевия загар се гледа, като на нещо вулгарно. Бунтува се с нормите и ги променя завинаги. Матовата кожа спира да се свързва с труженичките по полята, за да бъде запазена марка на дамите, които могат да си позволят лукса да излезнат от ролята на домакини, за да се наслаждават на слънчевите целувки по луксозните курорти. За тях създава шезлонгите появили се по Ривиерата на Сена, както и първите бански костюми. Новаторският дух й позволява да наложи множество, модни нововъведения: ниската талия, дамския панталон, плажното облекло, късата черна рокля, която американците наричат „Chanel`s Model-T Ford“, плисираната пола, шлифера, блейзъра със златни копчета, костюма от шотландски туийд, декоративната бижутерия, дългите нанизи от перли, чантите за рамо, ватираните чанти със златна верижка, черно-бежовите обувки, панделките за коса и не можем да пропуснем- известното Шанелско сако, копирано по цял свят, станало емблема за модната къща.

Разбира се парфюмът също е важен елемент. Липсата му в списъка горе не може да бъде пропусната, а творческата гениалност на Шанел е всепризната. Коко обича да цитира своя приятел Пол Валери, който казва: „Жена без парфюм, няма бъдеще.“ Тя иска да пропъди вкуса към пудрени ухания, с изключение на творенията с аромат на виолетки. Парфюмът й ще бъде уникален, както никой друг. Самата тя го определя: “Парфюм въплъщаващ женствеността. Жената трябва да го носи навсякъде, където желае да бъде целувана.” За целта обаче, тя привлича Ернест Бо – най-добрия парфюмериен нос, в онези времена, алхимик на алдехидите- мощни синтетични съединения, който обикновено се добавят в много малки количества, но доказват, че са изключително успешни. В преследване на вдъхновението, той стига до полярния кръг, където открива своята муза в свежия въздух над езерата. Дизайнерката го окуражава да бъде още по-дързък и да увеличи съдържанието на най-скъпоценната есенция- жасминовата. Майска роза, ветивер от Хаити, иланг-иланг, сандалово дърво, нероли, тонка боб от Бразилия… Букет от 80 природни ухания и екстракт от мистерия сътворяват №5 с високо качество, което моментално определя първия парфюм на CHANEL, като предшественикът на всички великолепни, алдехидни, цветни ухания. В историята на парфюмерията, срещу годината 1921-ва е записано: “Парфюмерийна революция с №5 на Шанел”. Неговата репутация бързо се разпространява извън пределите на Франция, а когато Париж е освободен, американските войници, които искат да отнесат в Америка флакон с №5, се подреждат в дълги опашки пред бутика на улица Камбон. Числото 5 за първи път е код и ще промени традицията за сантиментални имена в парфюмерията. Говори се, че госпожица Шанел е предпочела петата мостра, която Ернест Бо й предлага. Друга история разказва, че тя избира 5, защото това е вълшебно число, носещо късмет. Флаконът е минималистичен и заоблен, точно като огледалото в антрето на апартамента на госпожицата, защото Коко не харесва ъглите. Вдъхновението за капачката с диамантена шлифовка, тя черпи от площад Вандом, за да е ясно, че парфюмът се е родил там.

През 1952 г. журналистите питат Мерилин Монро, „Какво носите в леглото?“, а тя не се поколебава да отговори: „Само няколко капки №5…“. През 1968 г. е увековечен от лицето на Катрин Деньов, а след нея се подреждат Кандис Берген, Сюзи Паркър, Али Макгроу, Лорън Хътън, Карол Буке, Естела Уорън, Никол Кидман, Одри Тату… както и Брад Пит.  №5 става един от легендарните символи на нашето време, най-продаваният парфюм, неподвластен на времето. Последван е от №22, Cuir de Russie, Gardenia и Bois des Îles.

CHANEL е един от малкото производители, който използва собствено производство от смеси и етерични масла. Тази практика кара великата компания да инвестира в засаждането на растения, заради тяхната огромна употреба, тъй като известните майски рози от Грас се използват в състава на много от уханията CHANEL. Парфюмът №19 е създаден през 1971 г. от Анри Робер, с името на рождената дата на Шанел /19 август 1883 г./ и девиза:

 “Дръзка и уверена! Никога конвенционална!”

Всички композиции са преформулирани през 1983 г. от Жак Полж- „носът“ на къщата. Междувременно се появяват Cristalle, Pour Monsieur и Antaeus. През 1984 г. сътворява смайващо допълнение към парфюмерията с Coco, чиито доминиращи подправени нотки, оставят дълготрайно впечатление в парфюмерийната индустрия. През 1990 г. Шанел представя Égoïste- мъжко ухание с наситени нотки на сандалово дърво от Майсор /Индия/, чиято оригиналност се свързва и с рекламната кампания на Жан-Пол Гуд. Шест години по-късно се появява и творението Allure. Когато войната избухва, Шанел затваря своя бутик и ще го отвори отново след 15 години. Междувременно „New Look”- обновената визия на Диор ще създаде революция в модата. Шанел бързо си възвръща успеха, който винаги е следвал компанията. Най-вероятно, нейния приятел- писателят Пол Моран, успява да разгадае тайната на този успех в описанието, което дава за нейния „вид силен апетит за реваншизъм, който води до революции“.