В края на деветнадесети век, във френската парфюмерийна индустрия работили около 20 000 служители, а една трета от оборота й бил от износ. Нейният успех бил награден на Световния Панаир от 1900 г. в Париж, където множество изложители в парфюмерийния сектор били подредени около пищно декорирани щандове. Тогава Хектор Гимар, дизайнерът на входа на Парижкото Метро, дошъл за да създаде парфюмериен флакон за Маийо, а графичният дизайнер Алфонс Муча става известен със съвместната работа с Хубиган.

Имало постепенна промяна във възприятието за парфюма. Не в самото ухание, а с останалите елементи, като флакон, опаковка и значението на рекламата. Парфюмеристите скоро, обединили сили с най-великите имена в стъкларството, графичния дизайн и рекламата. Едно от най-плодородните партньорство било между парфюмериста Франсоа Коти и Рене Лалик. Това позволило на майстора стъклар да усъвършенства своите техники и да произвежда шишета и за други парфюмеристи, като Д`Орсей, Герлен, Лубин, Молинар, Пивер, Роже & Гале и Волей, както и за Коти.  Други стъклари се възползвали от разцъфтяването на индустрията за производство на флакони : първи Бакара, с техните множество творения за Герлен /Митцуко, Шалимар, Кок Д`Ор и др./, Деспрез, Хубиган и Карон /Черен Нарцис/; следвани от стъклените творенията на Брос, който става известен през 20-те с превъзходно изчистените линии на своя флакон за Шанел №5  и известната черна сфера на Жан Ланвин за Арпеж.

А по отношение на самите парфюми, те продължавали да се развиват и подобряват, но не за дълго, в период на ефемерални ухания. Творенията на Франсоа Коти били първите, които комбинирали естествени и изкуствено пресъздадени аромати. Л`Ориган, представен през 1905 г. , бил първият великолепен, модерен парфюм. През 1917 г., той създава Шипр, който дава началото на семейство от ухания, носещи същото име и базирани на нотките на дъбов мъх, ладанова смола, пачули или бергамот. Ароматите познати като “разцъфтяващ Ориент”, с характерни нотки на сладка и пудрена ванилия  и доминиращи животински акорди, които са осезаеми дори и в днешно време в парфюмите Л`Ър Блю и Шалимар на Герлен.

1: Si на Елза Шиапарели, във флакон като бутилка вино,1921 г. 2: N° 5 на Шанел, 1921 г. 3: Shalimar на Герлен, 1925 г. 4: Miss Dior на Кристиян Диор, 1947 г. 5: Sleeping на Елза Шиапарели, 1938 г. 6: Aladin Rosine на Пол Поаре, 1923 г.

Докато синтетичните продукти предизвикали революция в парфюмерийното блендиране в края на 19-ти век, самата парфюмерия се преобърнала с главата надолу с пристигането на нова вълна парфюмеристи: шивачите. Пол Поаре, вече популярен с това, че освобождава жените от техните корсети, през 1911 г. бил първият, на който му хрумнало да представи парфюм, като допълнение към неговата модна линия. Кръстил своите парфюми „Парфюмите на Розин“, на най-голямата си дъщеря. Въпреки това, обаче Поаре осъзнавал потенциала на парфюмерийна къща за всеки моделиер, но не насилвал идеята към логичните търговски височини. Тя беше оставена за великата Габриел Шанел, която представя през 1921 г. своя собствена марка парфюмерия- за първи опит, това било майсторско попадение! Предназначен бързо да стане легендарен №5, създаден от Ернест Бо, бил първият парфюм, в който са използвани алдехиди, мощен синтетичен продукт, който от една страна допълва блендата със свое собствено ухание, а от друга увеличава изключително дълготрайността. Ланвин ще ги използва на свой ред в Арпеж.

Трийсетте се свързват с появата на кожената група от аромати, като Скандал на Ланвин, Кюир дьо Рюси /Руска Кожа/, със сухи нотки, пораждащи ухание на кожа с цветни връхни нотки. Цветната група била разширена с парфюмите, като Жу Ревиян на Уорт /1932/, Флър ду Рокай на Карон /1933/, и Джой на Жан Пату /1935/. След Втората Световна Война, шипровото семейство било доразвито с Фам на Рошас /1944/, Ма Гриф на Карвен и Мис Диор /1947/. Л`Ер дю том на Нина Ричи /1947/ донесъл ново измерение в цветното семейство, както и Вон Вер на Балмен /1945/. По време на Петдесетте, френската парфюмерия е на своя връх. След Поаре, Шанел, Уорт, Ланвин и Пату, всички големи имена в модата се обръщат към парфюма- Елза Шиапарели /чиито флакони, подобно на нейните творения, притежавали огромно очарование/, Пиер Балмен, Карвен, Жак Фат, Кристиян Диор, Нина Ричи, Юбер ду Живанши, и др. Във Франция се намирали най-великите носове, сред които Едмонд Рудницка, който разработил друга малка революция с употребата на хедион /Methyl dihydrojasmonate/  в неговия забележителен мъжки аромат- О Соваж. С представянето на мъжки аромати идва и времето за увеличаване на международната конкуренция с пристигането на парфюми от двете страни на Атлантика.

Днес, парфюмерията е много повече от луксозна индустрия, която както останалите сектори на икономиката, става обект на определени забрани. Непробиваемата логика на рекламните отдели в днешно време е толкова значима, колкото и дейността на „носовете“, които трябва да се опитат да впечатлят повишаващите се очаквания на клиентите. Парфюмерията на 20-ти век е задвижвана от напредъка в парфюмерийната химия; в двадесет и първи век ще трябва да се избягват мимолетните тенденции, лесните възможности, както и да се усвоят технологии, толкова революционни, колкото и самата генетика. Разбира се, всичко това, ще се случи, без да забравяме за факта, че парфюмерията е изкуство.