Въпреки че египтяните открили в много ранни времена някои дървета и смоли, които отделяли изискан аромат при изгаряне, много векове били необходими преди откриването на методите за трансформирането на цветя, плодове и растения в есенции, абсолюта и резиноиди. Тези продукти са резултат от високо ниво на техническа експертиза. Много различни машини трябвало да бъдат изпробвани, преди да се достигне до финалната версия на модерна дестилация или екстракция.

Мацерация

Несъмнено това е една от най-старите техники за екстракция. Наблюдавайки сходството между ароматните вещества и мазнината, ранните парфюмеристи решават да накисват цветята в мазнини или масла, които били затопляни от слънцето или на водна баня. След като абсорбиращата субстанция била наситена с парфюм, тя се филтрирала през материя- първоначално лен, а по-късно памук, за да се получи вид ароматeн мехлем.

Напредъкът в техниките на дестилация и екстракция позволили на парфюмеристите да измият помадата в чист алкохол и открили, че той може да абсорбира техния аромат. При повтарянето на операцията, два- три пъти, сместа се разбърква механично и след това се оставя да отпочине, докато алкохолът и мазнината се разделят. По този начин алкохолът се превръща в парфюмен екстракт и се филтрира в последния момент, за да се премахне всяка следа от мазнина.

Анфлораж

Това е техника, която се основава на същия принцип на накисване. Уханието се извлича посредством мазнина. Разликата е само в това, че не се използва нагряване. Предимството на анфлоражната техника е свързано с обработването на крехките цветя, като жасмина или туберозата.  Преди дестилацията и екстракцията, това била най-често използваната практика за добиването на аромат от цветята.

Вместо да се потапят в горещ разтвор, венчелистчетата се подреждат върху тънък слой мазнина, разпределена върху парче стъкло, поставено в дървена щайга между 38 и 60  квадратни сантиметра. Веществото използвано в сместа е пречистена свинска и телешка мазнина, стабилизирани с бензоин. Цветята, които остават живи за кратко след откъсване се поставят в машината за различно времетраене /24 часа за жасмина, 72 за туберозата/, след това се изваждат и заменят със свежи цветове до насищането на мазнината с парфюм. За да се отдели уханието, мазнината се разтваря в студен алкохол, който постепенно се изпарява, за да се получи абсолю под формата на помада. Въпреки това, днес анфлоражът е техника използвана на малко места /в и около Грас/. Тя е осигурявала заетостта на голям брой жени в ранните години на 20-ти век. Имало около десет или повече работника за всеки 100 щайги, а няколко компании в Грас,  имали повече от 8 000 щайги. Веднага щом пристигали във фабриката, цветята се сортирали, за да се отстранят влажните и увредените. Мазнината преди това се разстилала с дървен гребен, за да се подредят по-добре върху нея, така и двете: по-доброто прилягане на цветовете и овъздушаването на мазнината, позволяват равномерното абсорбиране на уханието. Два дни по-късно, дефлоражният процес започва. Рамките се поставят на маса, за да се отстранят цветовете. Пресметнато е, че 1 килограм мазнина може да абсорбира около 3 килограма цвят, но стойността на тази пищна техника била изключително висока и днес обяснимо се използва само за няколко изключителни парфюма.

Дестилация

Процесът на екстракция, радикално различен от мацерацията и анфлоража е основан на принципа на изпаряването и постепенното сгъстяване на течности и се свързва със способността на водата да се изпарява и да спомага за отделянето на есенциалните масла. Уредът използван в тази техника е дестилаторът /аламбикът/, чийто изобретяване се присъжда на Арабите, в периода между осми и десети век. Въпреки това, принципът на дестилация бил познат и на гърците и египтяните още от 4 или 3-ти век преди Христа.

Въпреки че в един момент той заприличал на устройство, което се използва основно от домашните пивовари, дестилаторът продължава да се използва в модерната парфюмерия и е съставен от три части: самият казан с овална форма, който завършва в горната част с глава, наричана още „ледедова шия“, която се свързва към кондензатор- метална намотка, намираща се в казана и напълнена със студена вода. Дестилираният продукт /без значение дали са цветя, треви, листа, клонки, корени или мъхове/ се слагат в казана върху пробити плоскости, а водата във водната баня, намираща се във фалшивото дъно на казана се загрява до точката на кипене. Растителните, ароматни молекули се издигат и преминават през лебедовата шия, за да достигнат до кондензатора, където се втечняват и попадат в събирателна колба, позната още, като “флорентинска ваза”. Тук, елементите се разделят един от друг, поради своята различна плътност. Водата обикновено е по-тежка и се отаява в колбата, докато есенциалните масла, които не са водоразтворими изплуват на повърхността и се източват.

В доста случаи, както в случая с розовата вода и водата от портокалови цветове- водата е произведена чрез дестилацията, също наситена с есенция и се събира за самостоятелна продажба, в нейната чиста форма.

Казаните използвани от нашите прадеди били слагани директно върху широки камъни и нагрявани от огън, който трябвало да се поддържа с непроменлива температура, до колкото е възможно. От тогава, се усъвършенствали техниките, а днес казаните се изработват от ниско пресована стомана, по-често генерирана външно. По този начин, идеалната температура за дестилацията може да се достигне и задържи през целия период на процеса. На времето можело да се видят странни тръби и колела в лавандуловите области в Прованса, дестилиращи цветовете, възможно най-скоро след събирането им. Модерните казани, по-малко очарователни, но много по-продуктивни, днес се снабдяват с растения чрез камиони-товарачи в дестилерията.

Екстракция чрез летливи разтвори

Докато дестилацията е много ефективна за цветя, като лавандулата или ириса, ветивера, сандаловото дърво, листата здравец и др., то резултатите не са толкова добри при други растения. Освен това добивът на есенциални масла е много нисък или крайният продукт е с доста по-различен аромат, спрямо истинското ухание на растението. За да се разреши проблемът, и за да могат да се обработват цветя като: роза сентифолия, нарцис или мимоза, експертите усъвършенстват техниката, която е основана на използването на летливи разтвори. От осемнадесети век, учените се опитали да превърнат тази теория в практика, като използвали етер, но производствените разходи били огромни, както и съществувал постоянния риск, разтворителят да се самозапали или експлодира. Напредъкът в научното изследване на хидрокарбоните се свързва с много по-безопасна регулация, която позволява употребата на висококачествени разтворители, основно хексан и бензен, предпочитани, заради техните великолепни свойства на разтворимост и летливост, които спомагат за лесното им изпаряване.

Екстракцията се извършва в казан от неръждаема стомана с вместимост 3 000 литра, изпълнен с перфорирани тави, разположени една над друга, за да може цветовете да не са струпани и смачкани долу, а това позволява на разтвора да преминава свободно. Машините с въртящи барабани, обработват продължително до максималната възможна употреба, растенията. След като екстракторът е зареден, се изливат разтворителите, посредством система от шлюзове. След това растенията са лишени от собствения им парфюм, чрез последователни обливания с разтворител- подходящата продължителност на контакта зависи от вида растение и специфичността на използвания разтворител. Веднъж наситен на аромат, разтворът първо се декантира, за да се отстрани излишната влага  и след това се трансферира към вакумния дестилатор, където частично се извършва дестилацията. Там се изпарява, обработва, а после рециклира, чрез множество последователни процеси, до които се достига до подобна на паста смес, съставена от ароматни молекули, вакси и пигменти в долната част на машината. Тази смес, добита в резултат от обработването на сухи растения /като корени, семена, мъхове, балсами, смолисти сокове, смоли/ се нарича резиноид; или още конкрет, когато се добива специално при обработването на цветя /невен/. Когато парфюмеристите използват резиноиди в техните композиции, това е основно с цел да се направи изискан парфюмът. Цветните конкрети често имат плътна консистенция, поради съдържанието на вакси и парафини, които не се алкохолно разтворими. Тогава, след като е филтрирана ваксата, конкретът се облива бързо с алкохол в машините наречени „биячки“, за да се отделят ароматните молекули. Тъй като ваксите замръзват при ниски температури- между -12°С и -15°С те се филтрират отново, за да се отстранят трайно следите от вакса. Накрая, сместа се подлага на дестилация при ниско налягане и изпаряване на алкохола, за да се получи абсолутна есенция, позната в занаята, просто като абсолю.

Експресия

Процесът е използван основно от парфюмеристите единствено за екстракцията на цитрусови масла от плодове като портокалите, лимоните и мандарините. Есенциалните масла от тези плодове се съдържат в тънки жлези в кората. Когато белите цитрусов плод и се изпръскате с малки капчици, можете да ги видите. Тези капчици са смес от ароматна есенция и вода. Същият този принцип на екстракция се прилага в парфюмерийното производство. Днес есенцията се извлича чрез изискани машини, но преди механизацията, дейността се извършвала на ръка.

В Сицилия и Калабрия, например, бергамота и лимона се обработвали с кожени ръкавици, шиповане с малки парченца пемза. Работниците издълбават с едната ръка плода, а с другата и с пощтта на гъба изсмукват есенциалните масла, които изстискват в кофа. Методът е познат като “ла спуна”, със значително по-нисък добив, спрямо днешните машини, а и стойността е по-добра.