Парфюмерийни суровини от растителен произход
Докато цветята са най-широко използваните растителни продукти в парфюмерията, те не са единствените. Други суровини извлечени от растения, редовно прилагани с различни употреби в нашия ежедневен живот, са също важно средство в парфюмерията. Ще ви запозная с тях в няколко категории.
Категория 1: ЦВЕТЯ, ВЕНЧЕЛИСТЧЕТА, ПЪПКИ И ИЗДЪНКИ
Въпреки очевидната в днешно време, връзка между цветята и аромата, парфюмерийната употреба на суровини от цветя не е била разработена за една вечер. Върховно въображение и гениалност били необходими, за да се уловят в бутилка сложността и магията съдържащи се в растението.
Роза
От всички цветя, розата безспорно е фаворит измежду всички обожатели на парфюмерията за последните, повече от три хиляди години. Омир пише за розовото масло добито чрез накисване на венчелистчетата в зехтин, с което Афродита изглаждала тялото на Хектор. Ислямските парфюмеристи първи започнали да дестилират Роза Дамасцена, а персийският град Шираз станал известен от 8-ми век с розовата вода, която продължавало да се изнася за Европа, Индия и Китай до 17-ти век. Освен медицинските и кулинарни приложения, розовата вода била високо ценена от западните парфюмеристи от Ренесанса до 19-ти век. Персийският султан внася още по-голяма изтънченост в развоя, като налага, неговите матраци да бъдат изпълнени със скъпоценните листенца.
Парфюмерийната индустрия използва две ботанически разновидности на розата от стотиците познати видове: Rosa centifolia, наричана още Майска или Провансалска роза, растяща в Грас и Мароко; Rose damascene, розата на дамаските, растяща в България и Турция. Граската сентифолия се извлича чрез екстракция с летливи разтвори, за да се произведе конкрет /онгвент/, а след това абсолю. Докато мароканската сентифолия и турската дамасцена изискват разтворна екстракция или дестилация, по-късно открита техника за производство на есенциално масло. При българската дамасцена се използва единствено дестилация.
Розоберът е особено деликатен процес, неговият най-голям враг е слънцето, тъй като ароматът на розите е по-остър през обедните жеги, както и не толкова сладък. Концентрацията на летливи ухания е най-висока в 8,30 сутрин, затова брането започва на зазоряване, с бързо предвижване от цвят на цвят. Опитните берачи могат да съберат между 5 и 10 килограма розов цвят за час, най-продуктивните берачи могат да съберат над 50 килограма на ден. Първоначално цифрите могат да ви изглеждат доста големи, но имайте предвид, че са необходими около 2,5 тона розов цвят за добиването на половин литър розово масло. Което означава, че е необходим 24 часов розобер, за да се произведе 30 мл от есенциалното масло. То е съставено от почти 300 молекулни компонента, някой са сложни за определяне, което обяснява причината, все още науката да не може да възпроизведе изтънчеността на тази естествена база.
Разбира се, че няма място за оплаквания- доста близо до великолепието на розовите полета са невероятно красивите аромати, като Джой на Жан Пату и Париж на Ив Сен Лоран присвоили красота си от розата.
Жасмин
Списъкът с ароматни нотки свързвани с жасмина е безкраен: цветни, топли, животински, подправени, плодови, плътни и др. Това е толкова основен стълб в парфюмерията, че в Грас, където всяко цвете има своето собствено име, жасминът е познат просто като „цветето“.
Видът, използван в парфюмерията е Jasminum grandiflorum, храст произхождащ от Персия и централна Азия, който цъфти от август до октомври. Той започва да се отглежда в Грас от 1560 г. благодарение на испански земеделци и влиза в широка търговска употреба през края на 19-ти и началото на 20-ти век.
Въпреки факта, че големите имена като Пату и Шанел, скоро подписали договори с жасмино производители, днес са останали едва няколко жасминови ферми, които продължават да работят в Грас, всяка обработваща по-малко от 25 акра. Жасминът расте и в Египет, Италия, Мароко и частично в Индия, където разходите за отглеждане са значително по-ниски. Като имаме предвид, че днешните нива на производство са сравнително ниски, от началото на века се произвеждат около 200 тона жасмин, годишно, като между годините 1930 и 1940 тези цифри нарастват до почти 2 000 тона. Като знаем, че близо 4 000 цвята са необходими за добивът на 30 мл жасминово масло е трудно да си представим броя на работниците. Както и при розата, брането се извършва преди зазоряване, за да може росата и жегата да не увредят скъпоценните бели цветове, които се берат един по един. Добрите берачи събират около килограм за час, а екстракцията на масло от цветовете трябва да започне възможно най-бързо- 800 килограма цвят са необходими за производството на литър абсолю.
През 30-те, някои от парфюмите съдържат над 10% абсолю от жасмин, но днес концентрацията е по-ниска, достигаща най-много от 1 до 2%-та. Жасминът е най-широко използваното бяло цвете в парфюмерийното производство, а според блендерите, няма добър парфюм, без участието на жасмин. Той е в сърцето на много класически парфюми, като легендарният №5 на Шанел, Джой на Пату, Арпеж на Ланвин, Флър дьо Флър на Нина Ричи и Фърст на Ван Клийф.
Тубероза
Туберозата- Polianthes tuberosa е силно ароматно цвете с родина Мексико, което се появява във Франция през 17-ти век и основно се отглежда в Грас. Тя била особено популярна в кралския двор на Луи 14 – Кралят Слънце, където най-големите красавици на времето я носели върху телата си. Днес се отглежда основно в щата Карнатака в югоизточна Индия, където цъфти през цялата година. Има плътен, топъл аромат с нотки на балсам, които парфюмеристите използват при Ориенталските смеси, като Пойзън на Кристиян Диор.
Нарцис
Нарцисът е алпийско цвете с безпогрешно ухание, расте в Юра, Алпите и Централния масив. Видът използван в парфюмерийното производство е сравнително рядко срещан, цъфтящият през май Narcissus poeticus. Цветовете се третират с разтворител, за да се извлече екстрактът, заедно с листата и стъблата, произвежда се абсолю- ехо на аромата на цвета с допълнителен намек за зеленина. Това е много скъпа суровина: цветовете струват около 2 долара за килограм, а около 600 килограма са необходими, за да се произведат едва 30 мл. абсолю. Нарцисът придава силна интензивност на парфюма.
Мимоза
Мимозата е родом от Австралия, но се адаптира прекрасно към Средиземноморския климат. Нейните сфери не са от венчелистчета, а по-скоро от тичинки. Това обяснява причината цветето да бъде много крехко, а самата мимоза можете да задържите за не повече от 24 часа, след откъсване. Използват се както цветовете, така и листата за производството на абсолю с цветно ухание, но същевременно сладко и гъделичкащо. Докато в Англия мимозата се радва на огромна популярност, то в парфюмерията, тя никога не е имала доминираща роля.
Портокалов Цвят
Портокаловия цвят е символ на девствеността. В Грас на двойките, които се женят по време на цъфтящия сезон през април и май, традиционно се подаряват гирлянди от портокалов цвят. Цветът идва от горчивия портокал Citrus aurantium amara, дърво с произход от южен Китай, но донесено в Средиземноморските страни през Римските времена. Чрез дестилация се добива есенцията наречена нероли, а произведената вода по време на този процес е известната цветна портокалова вода. Въпреки че абсолюто от портокалов цвят може да се добие, чрез извличане с разтворител, добивът е много нисък. С около 1 000 килограма цвят се произвежда литър нероли. Листата и младите клонки на горчивия портокал също се използват, за създаване на есенция позната като петигрен, докато от портокаловите кори се произвежда есенция наречена бигарад.
Лавандула
Постоянно свързвана с Прованса, но и по-малко романтична с хигиенна миризма на перилни и миещи препрати, лавандулата рядко се възприема като модерна съставка в съвременната парфюмерийна индустрия. Разбирайки че притежава толкова интересна тоналност на уханието, тя не е достойно оценена. Противоположно на популярното схващане, красотата на хълмовете в Люберон и полето около Маноск не идва от лавандулата, а от хибриден вид наречен лавандин, а на френски лавандър. Истинският лавандър използван в парфюмерийното производство е бавно растящо растение с по-фини стъбла, с по-висока цена и расте на над 3 000 метра в Алпите, но най-често в Англия.
В началото на миналия век, британците били известни със своите моно-ароматни творения на лавандулова основа: Инглиш Лавандър на Аткинсън /1910/, първата тоалетна вода за мъже, и Олд Инглиш Лавандър на Ярдли /1913/, съществен аксесоар към туид костюмите. Всички те били последвани от Пур Ън Ом на Карон /1934/. Въпреки че съвременните парфюмеристи, най-вероятно няма да представят лавандулов аромат поради задължителната асоциация с чисто пране, те все пак използват лавандулата като връхна нотка в мъжките тоалетни води, за да добавят свежест на сместа.
Иланг-иланг
Cananga odorata forma genuine, по-добре познат като иланг-иланг напомня за сладката, лепкава жега на тропиците. Произхожда от Филипините, но се утвърждава на Коморските Острови и Мадагаскар, където расте и до днес. В дивата природа, иланг-илангът е дърво с увивни клони, които могат да достигнат между 80 и 95 метра. Когато се отглежда достигат до 6 метра. Носен в косите от жените в Манила и използван веднъж в парфюмерийния харем, цветето е символ на чувственото удоволствие и прелъстяване. Нотката е предпочитана от парфюмеристите за моментално „лифтиране“, която по-късно става по-цветна и пудрена, и притежава изключителна трайност.
Други забележителни растения в парфюмерията са: светло жълтият нарцис /Narcissus odorus/- едно от първите растения на годината, което има деликатно, проникващо ухание, така както зюмбюла /Hyacinthus orientalis/, друго растение, което расте по горите и поляните, и чиито цветове с форма на камбана произвеждат високо изискана есенция. Употребата на тези две цветя в парфюмерийното производство постепенно изчезва, тъй като техния аромат бил заменен от бленди, които ги имитират. След това имаме сухите цветя /helichrysum flowers/, които след като изсъхват получават топла, подправена есенция с нотки на тютюн и кожа. Ароматната маслина /Osmanthus fragrans/- декоративно дърво познато на китайците от 2 500 години, днес се използва за създаването на красиво уханно абсолю с плодово-цветни тонове.
В началото на 20-ти век, 200 тона карамфили се добивали годишно в Грас, където днес няма никакво производство, тъй като синтетичните продукти се използват, за да се възпроизведе по изкуствен начин уханието. Люлякът се справя малко по-добре, но защото екстракцията се оказва, почти изцяло неуспешна. Всеки който разпознава опияняващите нотки на орлови нотки или момина сълза, с изненада ще научи, че тези две растения не отделят аромат нито при дестилация нито при екстракция. Сякаш природата се е разгневила толкова много от кражбите, че ги е създала като малка мярка за отмъщение.
НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА:
ПАРФЮМЕРИЙНИТЕ СУРОВИНИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
КОРЕНИ И КОРЕНИЩА В ПАРФЮМЕРИЯТА
ЛИСТА, ТРЕВИ И СТЪБЛА В ПАРФЮМЕРИЯТА
ДЪРВЕТА, КОРИ, МЪХОВЕ И ЛИШЕИ В ПАРФЮМЕРИЯТА
ПЛОДОВЕ И ЦИТРУСОВИ КОРИ В ПАРФЮМЕРИЯТА