В историческия бутик на парфюмерията, на Шам-з-Елизе можете да избирате измежду популярните парфюми на Герлен. Но можете и да посетите Салона на Парфюмите, където ще откриете творенията от изключителната колекция на марката; или Ателието за лично поръчан парфюм, където можете да си изберете личен флакон със символните за марката пчели.

С отваряне на пазарите за свободна търговия, парфюмът изгуби от своята изключителност и ценност. Само няколко парфюмерийни къщи успяха да запазят част от бляна. Но докога?

Днес, в интернет се предлагат парфюми на всякакви клиенти, от всевъзможни места, по всяко време. Но можем ли да говорим за лукс при положение, че цял свят може да се парфюмира с един и същи аромат в Париж, Лондон или Дубай, възползвайки се от намаления или промоции, които приближават парфюма по-скоро до обикновената тениска, отколкото до чанта с монограм?!

Въпреки че думата „лукс“ е станала банална, поради маркетинг стратегиите на марките, то малко са парфюмите, които принадлежат към тази категория, ако съдим по конкретни, обективни критерии като: изключителност, оригиналност, вложените средства в суровините за производство, вниманието към детайла. Можете да си купите черен шал от H&M, размерът да е отличен, вълната малко ще се заваля и може би, много скоро, черното няма да е съвсем черно, но ще свърши работа. Но можете да си го купите и от Ермес- от кашмир или коприна, с перфектен размер, богат на детайли и безупречно изработен, но бъдете сигурни, че той ще устои на времето и няма как да бъде демоде.       

Следвайки аналогията на модата, Фредерик Мал- създател на парфюмерийна марка със същото име, споделя: „предметите на лукса се отличават от всички останали по множеството малки детайли, някои видими, други не, но всички те създават огромната разлика.“ Това определение може да се резюмира със схващането на Жак Кавалие-Белтруд, парфюмеристът на Луи Вюитон: „Луксът, това са много неща, които не се откриват навсякъде.“ 

Когато говорим за парфюма, луксът започва с безкомпромисната, творческата визия. Неговата композиция, често се забравя, че е плод, преди всичко на артистична дейност. Шест са парфюмерийните къщи, които имат собствен парфюмерист- гаранцията за автентични творби: Шанел, Ермес, Вюитон, Герлен, Диор, Картие (и Карон, отскоро). Носът следи от край до край производството на парфюма, избира една по една суровините и доставчиците им, наблюдава процеса на смесване и наливането във флаконите, за разлика от останалите компании, които купуват парфюм разработен от външна лаборатория. Съществуват и марки, които нямат свой нос, но са ръководени от творчески директор, като Фредерик Мал или Серж Лютенс, но творческият директор е добре запознат с изкуството на композирането, следи процеса и знае какво да изисква. Например, когато трябва да се преработи формулата на парфюм /изчезнала е някоя от съставките или е попаднала в списъка на забранените за употреба, поради алергени, които може да съдържа/, някои марки /като Шанел/се придържат към оригиналната формула, от притеснение да не предадат творбата, за разлика от други, които се понасят по течението на модернизацията, доближаващо се до оригинала или със съвсем различно ухание.

Все по-често се срещат марки, които използват многократно името на съществуващ парфюм, за да засилят продажбите на новото творение, което няма нищо общо с оригинала. Можем ли да приемем това за лукс? Определението за лукс преминава границите на обикновената търговия, за да отговори на едно по-задълбочено преследване на задоволство. Та нима не се губи от очарованието на марките, когато  премахват от своето портфолио парфюмът с намалели продажби /наричан „спрян от производство“- на жаргон/?! Шанел го направи само веднъж с №5 Cologne /предлаган единствено в Америка/. Дори определяният за „старомоден“ Cuir de Russie, които прелъстява много ограничен брой фенове, продължава да присъства. В тази връзка, Шанел е една от малкото отличаващи се марки, която потвърждава, че луксът не подкрепя рационализма. Същото важи и за Ермес, които с изключение на своя легендарен Doblis /елегантен аромат на кожа, създаден през 1955 г. и след това изчезнал/ не жертват своите парфюми.

В думата лукс се съдържа идеята за изключителност /но виждаме парадоксалните претенции на марки от висшата парфюмерия, които предлагат своите флакони в Сефора/. Вуитон са избрали да не комерсиализират своите парфюми, освен в подбрани бутици измежду всички 4 500, които им принадлежат. Историческите марки са пресъздали форма на изключителност, благодарение на колекции, които имат ултра-селективност:  Hermessence за Ермес, Les Exclusifs за Шанел, Maison Christian Dior или L’Art et la Matière за Герлен. Тези първокласни колекции предлагат на клиентите по-дръзки акорди и избор на първокласни суровини без никакви ограничения в цената. Добре дошли в света на истинския парфюмериен лукс!

В тази територия на пълна свобода, тези изключителни ухания изграждат своеобразен мост между парфюмерията от миналото и настоящето, като използват непреходни съставки или акорди. Те се завръщат към унисекс ароматите, които интригуват парфюмерията още през 20-ти век. Напомнят ни, че изкуството няма пол, а въздействие. „Луксът говори на всички, а мас маркета на определени категории, цели.“- уточнява Жак Кавалие-Белтруд. Луксозните модни къщи имат мисията да създадат класиките на утрешния ден. Те са предпазливи в преследването на финансови възможности, диктувани от вкусовете на пазара. „Очевидно е, че трябва да уловя духа на времето, но без да стъпвам с двата крака в него!“-споделя Оливие Полж, парфюмерист на Шанел.

Трудно е да разберем реалната стойност на абсолюто /концентратът, който се разрежда с алкохол/. Но онова, което знаем е, че само някои големи марки си позволяват да използват първокласни суровини, без значение от стойността им. От друга страна, някои парфюмерийни къщи като Шанел и Диор подписват ексклузивни партньорства с производители на пачули, жасмин самбак или мадагаскарска ванилия, дори имат и собствено производство на суровини- ирис, роза сентифолия; за да гарантират постоянството в качеството на парфюма. Те разработват луксозни есенции, които внасят допълнителна изключителност на аромата /“сърцевидното пачули“, което тупти в Coco Mademoiselle е изработено пачули/.Същото е намерението на Вюитон, който разработва съвместно с организацията от Грас- Паян Бертран, изключително ухание на кожа от останали изрезки от ателиетата, емблематично за неговия парфюм Dans La Peau. Продукт на къщата с монограм, който само тя може да предлага.

Друга черта на лукса е персонализацията. Герлен първи се завръщат към изключителността, като предлагат ароматна диагностика в бутика, за да открият парфюма на вашите мечти. Освен това предлагат на клиентите да персонализират своят флакон като си изберат измежду 110 референции на марката, определят цвета, панделката и гравирано послание.

Въпреки всичко, не забравяме, че същественото се намира във флакона. Парфюмът е от значение, не опаковката, не рекламния клип, не звездното лице. Затова за да разграничим изключителната парфюмерия е по-добре да се доверим на обонянието си, а не на портфейла си: отваряме флакона и помирисваме. Луксът се набива в ноздрите. Това потвърждава и Оливие Полж: „Харчим пари за концентрата. Но не харчим пари за нещо, което не можем да усетим.“

Картие в часа на лукса

Създавайки през 2009 г. колекцията Les Heures de parfum, парфюмеристката Матилд Лорен вдига високо летвата: въвежда висша парфюмерия идентична с висшата бижутерия. Този творчески манифест в 11 изключителни флакона няма възраст, няма пол, но най-вече няма предварително набелязана цел /270 евро за 75 мл./ Като бонус,  L’Heure Perdue XI е 100% синтетичен парфюм, истински шедьовър на съвременното изкуство, с ухания по-истински от природните.

Шанел: Екстрактът, скъпоценността на чистото състояние

Къщата на улица Камбон продължава да възпитава вкуса към екстракта, най-концентрираната и луксозна версия на парфюма. Само няколко капки са достатъчни, за да откриете богатството на Cuir de Russie, Bois des Iles или на Beige. Тя предлага и екстракт /наричан още „парфюм“/ на своя най-продаван мъжки аромат Bleu.

Фредерик Мал: 20 години изключителност

Мечтата му приключи: Фредерик Мал създаде парфюмерийна къща, както и модна къща със загрижеността за изключителни творения. 32 парфюма с характер и говорещи имена: Portrait of a Lady, Cologne Indélébile, Musc Ravageur, Angéliques sous la pluie. Но преди да създаде марка, той създаде професия- тази на парфюмерийния редактор, а именно да поставя парфюма в центъра на играта, а името върху флакона. В този оазис на лукса няма никакви ограничения в цената при избора на суровини. Още едно изключение в индустрията, където не царува маркетингът и потребителските тестове.